Струва ми се странно подходящо точно днес да пусна това интересно "фактологично" инфо. Може би защото три дни спя по много малко и не ми пречи, а може би защото след по-малко от 24 часа ще имаме една наистина много сериозна причина да не спим - трябва да се посреща новата година.
И все пак се оказва, че има много смислени мотиви да не се спи. Ето един кратък, но изчерпателен списък, подхвърлен от @pradoslavova в Twitter тези дни. Интересно ми е дали листата е базирана на някое социологическо изследване с непредставителна извадка на страдащи от безсъние. Все пак си струва да се видят чуждите мнения:
(клик на списъка за увеличение)
Аз май спадам към 51-вата категория "Защото имам курсови работи за писане", но пък особено ми допада идея 15: "we don't want our thoughts to turn into dreams to turn into nightmares". Като се замисля, често става така в живота, нали - сами се плашим и не може да заспим. Е, аз ще рискувам със сънуването. Лека нощ!
Обичам портокали. Но не какви да е, а един особен сорт. Онези портокали, които вървят с аромата на прясно свареното кафе в тиха сутрин от почивен ден, когато ставам преди ти да си се събудил и с топла чаша в ръка и бавна наслада прескачам новините, за да разгледам новите снимки в Pictory или да почета понатрупали се разкази в Public Republic. Така и не се научих дали кафеварката е "кубинска" или "италианска", но този елемент просто разкрива пословичната ми разсеяност и няма никакво отношение към най-важното - портокалите.
Портокалите, които освен приятен цитрусов аромат, носят и обещанието за начало на един интересен ден с куп неща за вършене. Плодове на сутрешното планиране, които полу-замаяно изяждаш, докато отделните елементи на съня окончателно отстъпват място на реалността. Този процес прави портокалите полу-реални, точно както обърканите детайли от нощния филм в главата ми. Реалността на портокалите, така да се каже, е обратно пропорционална на количеството сънни спомени.
Освен витамини, те ми дават убеждението, че денят ще бъде "по-хубав от песен", както правилно го е казал Вапцаров. Молекулите на портокаловия сок влизат в химична реакция със звука от сутрешния блок по радиото: "Часът е седем, добро утро!", а после и с лекия неделен джаз, избран от водещия.
И ето, че портокалите са накарали слънцето да изгрее и времето да потече към началото на следващия кръгъл час. Неусетно ароматът на изядените вече портокали е прескочил затворените врати на апартамента и хоп! - идваш ти, а аз се усмихвам и цитирам онази реклама "Татко, кафе?" и двамата се смеем, точно както оранжево-широко се смеят обелките от портокалите. И после всичко е хубаво и топло като в коледен американски филм, само че е по-истинско - може би защото никога не съм си избелвала зъбите и нямам фон дьо тен или перфектно подредени разрошени къдрици, когато се събудя. Но пък не може да се отрече, че имам най-хубавия сорт портокали!
Още от средата на декември навсякъде четем "Топ"-класации на събития, грешки, успехи и какво ли още не - както за 2009, така и за цялото първо десетилетие на новия век. Ето, че и бебчето Google Wave се включва в годишните обобщения:
Wave дори не видя началото на годината, но пък добре се справя с обобщаването й. Видеото е и много добър начин да бъдат представени функционалностите на платформата, които още са неясни за доста от потребителите - дори маркетинг гуруто Shel Holtz споделя, че още не е разучил напълно възможностите на Вълничката. От Mashable наричат клипа "още една интелигентна употреба на Google Wave като средство за създаване на видео-съдържание". За мен то е и добра демо-реклама, която повишава информираността на потребителите. Това е изключително важен етап при въвеждането на всяко технологично предложение, което неминуемо включва промяна в навиците на потребителите и се свързва с известна доза неувереност и нежелание за промяна. Все пак ако си свикнал да се държиш по определен начин в интернет-пространството и да ползваш съответните инструменти, от теб се изисква голяма доза гъвкавост и извървяване на процес по "приучване" към новото. А за такова мултифункционално нововъведение като Wave се изискват още повече усилия за обучаване на потребителите. Темата за обобщението на 2009 е добре избрана, защото позволява на видеото да бъде адекватно към настоящия момент - така най-лесно се привлича внимание. От Google за пореден път доказват, че имат добри идеи как да пласират новото си предложение, след като около Деня на благодарността показаха как би изглеждало създаването на Декларацията на независимостта в Wave. Естествено, САЩ е първият пазар, върху който компанията се фокусира, затова и темите, които използват за подобни рекламни видеа, са свързани с интересите на американците - не очаквайте сред събитията в клипчето за 2009 да е включено избирането на Бойко Борисов за премиер, въпреки общочовешката значимост на Генерала.
Сега определено се чувствам склонна да поровя още малко във функциите на Google Wave. Kоледно предложение: Ако и на вас ви е станало интересно, мога да ощастливя 20 човека с покана - пишете на vas[точка]valch[в]gmail[точка]com - "first come, first served".
Коледното време по принцип е период на светли пожелания и топъл поглед към бъдещето. Но явно само по принцип.
Често се забавлявам с безумни реклами във Facebook. Днес ме посрещна поредният пример за рекламна кретивност - този път от сайта myend.org. Явно хората там са добре осведомени и ме информираха, че всичко е безсмислено:
Много вярно! Защо пък въобще да се бъхтя като така или иначе един ден ще се превърна в прах?! Едно обаче ме притеснява - фразата "след малко". Именно тя ме накара да се разтреперя, а само да довърша този пост, отивам да се нагримирам, да си облека ефирна нощница и да легна в леглото, за да чакам. Дано да не чакам много в тази поза, че ще ми стане скучно...
А сега сериозно - вероятно тези рекламни послания работят при определена целева аудитория. Все пак има достатъчно суеверни хора, които ще се изкушат да видят какво ще им каже сайтът, дори и от желание да получат резултат "2068 година". Фактът, че дори аз съм обърнала внимание на заглавието показва, че то има потенциал да привлече интерес. Създаването на усещане за страх е печеливша формула, колкото и да не ми е приятна лично на мен, особено когато се дава и решение на въпроса: "страх те е, че ще умреш -> ние ще помогнем, ние знаем". И въпреки това, вероятността да отблъснеш потребителя с толкова песимистично послание е голяма - нормална психологическа реакция е да си затвориш очите и да пренебрегнеш това, което ти казват, просто защото не ти се мисли точно сега за екзистенциалния проблем на тленността. Да не говорим, че изречението "Ние знаем кога ще умреш" по-скоро ми напомня за предупреждение на италианската мафия. Решение може да се намери в малко по-олекотена интерпретация на същите апели, с по-оптимистична нотка - дори клише като "Живей, преди да е станало модерно да се мре!" звучи по-добре.
И все пак от myend.org се окажат прави? Ако до три-четири дни няма нов пост тук, да знаете защо...
Днес усмивката цъфна на лицето ми, докато преглеждах Дневник с кафето. Явно според колегите "Еди-кое-си" е културното събитие на ХХ век:
Не е тайна, че тези текстове се подготвят предварително и се оставят празни места за попълване на конкретиката в последния момент. Тази практика спестява време и позволява на медията да реагира по-бързо от конкурентите. Но е голям и шансът да се получи подобна грешка. Фалове стават, недоглеждането е човешко, особено в тези дни, когато дежурните редактори трябва да изнесат целия информационен поток на свой гръб. Но затова е полезно един текст да минава през поне трима души - първият пише, вторият коригира стилистични и точно такива грешки, а третият сверява пунктуация, правопис, пълен и кратък член (все още!) и действа като коректор. Проверката е висша форма на доверие - просто човешкият мозък е устроен така, че веднъж пропуснал да коригира една грешка, много трудно може да я забележи после, дори и с 10 четения.
___ UPDATE:Браво на колегите, че реагират бързо - публикуваният в 10:22 материал беше коригиран в 11:41.
Празник е! Ще ви пожелая само едно - живот като от книга. Коя може сами да си изберете. Аз пък ще оставя скромно коледно подаръче: О'Хенри и "Даровете на влъхвите" - за да си спомняме колко е важно да се дарява, дори когато ти е трудно. Отивам да пия кафе с мама, да меся коледна питка и да чакам родата да се събере на вечеря.
Казват, че трудът е направил от маймуната човек. И щом работата е основен начин за видово разграничаване, няма защо да се учудваме, че всяка професия е свързана с определени стереотипи ("PR = мазни лицемерни манипулативни гадинки"), които се прикачат на човека заедно с работната му позивна.
Всяка организация обаче може да накара тези често неласкави нагласи да работят за нея. Самоиронията, както може би стана ясно, е един от любимите ми подходи за себепредставяне. Затова и толкова много ми допадна една серия от видеа на Intel. Стереотипът ни учи, че IT-хората са едни мноооого странни индивиди с доста "интригуващи" разбирания за света около тях - нещо като кръстоска между Айнщайн и Мистър Бийн. И компанията по забавен начин се възползва от представите на non-geek простолюдието:
Това, което ми допада в серията клипове, е че придава на компанията човешки облик и същевременно ясно я разграничават като креативна и забавна, а не просто интелигентна. Доста трудно постижение, ако се занимаваш с производство на някакви електронни чарколяци, за чиято функция доста малко хора са наясно. Хуморът е добър начин за изграждане на "олекотена" версия на корпоративната ти идентичност и кара потребителите да погледнат от друг ъгъл на компанията.
Е, нищо не е перфектно. Краят на клиповете по типично американски начин показва сплотеността на екипа, мултикултурната среда и (почти стерилната) чистота на корпоративната атмосфера. Само тази част от спотовете не ми допада - изглежда изнасилено изкуствена. Но пък като цяло кампанията ми хареса.
Това са двама души, които гледат в една посока. Там виждат еднакви цели, сходни приоритети, припокриващи се вкусове. Или пък компромиси, които и двамата са готови да правят, за да запазят своето Заедно. Ако си готов на това, защо не?
И гледайки картините, които бъдещето им чертае, те се усмихват. Въпреки че не виждат какво точно идва, знаят, че няма сила по-голяма от тях двамата, когато са хванати за ръка. Приятно е да видиш такава гледка. Точно защото е рядка.
Интересните маркетингови кампании се базират на проста, но силна идея. А това е от особено голямо значение, когато кампанията е и с ограничен бюджет - основната идея при герила маркетинга.
Ето едно много добро решение, разработено за мебелните салони IKEA. Компанията се слави с нискобюджетните маркетингови решения (например нестандартната употреба на Facebook като основен канал за промотиране на новия им магазин в Малмьо) и отново доказва, че основният ресурс в рекламата трябва да е творческото виждане и силната концепция. Тук марката извлича позитиви като подчертава присъствието на своите продукти във водещи филми при прожекции в големи немски кина. Вниманието на зрителите е привлечено към продуктите на компанията с проста система от фенерчета:
(информация за творческия екип и концепцията - тук)
Естествено, тук със сигурност е потърсено съдействието на кината, за което IKEA са платили достатъчно. Въпреки това бюджетът надали е бил твърде висок, а обхватът от 13000 зрители е сериозен. По време на прожекцията вниманието със сигурност е фокусирано върху екрана, а средата е изчистена от други маркетингови послания, което прави подхода още по-ефективен. Раздаденият брой каталози пред кината (5000 вместо планираните 1000) е доказателство, че зрителите не са се нервирали от смелия ход на IKEA, а напротив - интересът им е бил спечелен. Тук ключовото понятие е "умереност". От DDB Германия казват, че отбелязването на продукти във филмите е било ограничено до 2-3 пъти за филм - достатъчно, че да го видят всички и в същото време достатъчно малко, за да не дразни и да не кара зрителя да се чувства заклещен в 2-часов рекламен каталог. Развалянето на кино-илюзията по такъв начин е много сериозно "престъпление" в очите на заклетите киномани и сигурно е имало негативни реакции към идеята. Но пък при всички силни кампании има такива. Трябва да се премисли не само честотата на "рекламна пауза", но и моментите, когато това се случва - никой не би толерирал подобна игра в най-напрегнатия или най-драматичния момент от филма. И въпреки всички условности, кампанията определено е интересна и доста креативна.
С една седмица време до Коледа вече сигурно сериозно се замисляте дали добрият старец стяга шейната, товари подаръците и кара Рудолф и ко. да тренират редовно за дългия полет. Е, ако живеехте в Америка, нямаше да се притеснявате - там си имат сериозна система за следене на дядо Коледа.
Всъщност постоянното информиране на населението за пътя на дядо Коледа е част от дейността на NORAD - северноамерикаска военна организация, поддържана съвместно от гражданските въздухоплавателни агенции на САЩ и Канада. NORAD следи пътя на дядо Коледа още от 1955 година. Както голяма част от добрите идеи, и тази започва по случайност - със сбъркан телефон в реклама на Sears Roebuck & Co., приканяща децата да се обадят на белобрадия старец. Но пък от другата страна на сбърканата телефонна линия стоял не кой да е, а директорът на NORAD, полк. Хари Шууп. И добрият полковник накарал подчинените си да хвърлят по едно око на радара, за да забелeжат кога летящата шейна тръгва от Северния полюс. В онези врмена децата можели да се обаждат по телефона и да получат информация за движението на дядо Коледа, а днес всеки може да наблюдава процеса в реално време през интернет.
Медийното внимание, което NORAD получава на база тази своя дейност, явно е доста сериозно - все пак друго си е да се позовеш на американо-канадска система за сигурност, когато водиш новините на Бъдни вечер. От маркетингова гледна точка, това е доста интересен начин за привличане на внимание и повишаване на познаваемостта за организацията. Секторът на въздухоплаването е силно специализиран, а намеси ли се въпросът за сигурността, ситуацията става още по-чувствителна. Да не говорим за промяната в обществените нагласи в Северна Америка след атентатите от 11 септември. NORAD обаче са намерили много добро начинание, което им помага да накарат невръстните американчета и канадчета да бъдат в час с организацията, която пази небето над главите им. Освен забавни клипчета и планини от информация (дори техническите спецификации на шейната!), на сайта може да намерите отговор на въпроса "Какво е NORAD?" и информация как да се свържете с организацията. Медиите също са добре дошли. Още по-похвален е фактът, че кампанията се организира на базата на добролен труд, като всяка година 1250 служители на NORAD даряват от времето си, за да отговорят на сериозния публичен интерес както от жители на Северна Америка, така и от други части на света. А като споменах познаваемост - колко от вас са чували за ГВА и какво знаете за нея?
Освен да вградите карта на сайта си, можете да следите белобрадия благороден дядо и като потърсите "Santa" в Google Maps на 24 декември. Мисля, че ще го пробвам. Току-виж съм си получила шоколада с мента!
Винаги ме радват случаите, когато служителите на една компания доказват пълната си отдаденост към фирмата, идеята и марката. Ето накратко и един пример:
Мама работи в Sopharma. Компанията произвежда Нивалин - препарат, който се разработва на базата на активното вещество Галантамин, извличащ се от блатно кокиче. Но, по-важната информация е, че Нивалинът се бори за титлата "Научно постижение" в класацията на БНТ "Събитията на ХХ век". За любознателните: "уникалният лекарствен продукт е създаден през 1956г. от проф.д-р Димитър Пасков и помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферната нервна система, както и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип." [инфо от тук]
Та, като цяло продуктът е значим и определено заслужава титлата. Но темата тук е друга. Като член на екипа на Sopharma майка ми активно агитира всички колеги, приятели и роднини (включително и нас вкъщи) да гласуваме за Нивалин. Това не е корпоративна политика на фирмата, а лично нейна инициатива. Дори е помолила секретарката на отдела й да разпрати e-mail до всички служители, с който да ги прикани да гласуват. И това ако не е отдаденост!
Ако една компания успее да мотивира служителите си за подобни инициативи, то тя е наистина успяла във вътрешните си комуникации. Е, знам, че на административно ниво в компанията има какво да се желае. И все пак има такива хора, които се превръщат в отдадени евангелисти и с това увличат своя социален кръг. Така нагласите на аудиторията се фокусират отдолу нагоре, т.е. самите служители са "добри маркетолози" и спомагат за изграждането на корпоративната репутация по начин, който създава по-голямо доверие от всяка реклама и дори от най-професионално разработеното прессъобщение. Служителите могат да се превърнат в най-ценния актив за постигането на маркетинговите ви цели - мотивирайте ги, дайте им причина да ви обичат и да взимат работата си присърце. Това се отплаща. И от името на мама: Гласувайте за Нивалин!
Случайно днес попаднах на едно интересно видео oт 2007 - това е реакцията на ПР-звездата от световна величина Ал Рийс относно появата на iPhone. Видеото е само 9 минути, а втората част е още 6 минути. Основната теза на Рийс е свързана с разслояването на продуктовите предложения, което според него се наблюдава във всички категории. Имаме например Робикновена бира, светла бира, жива бира и т.н. Съответно, Рийс определя като нелогичен хода на Apple да предложи на пазара продукт, който се опитва да обедини много устройства в едно. В крайна сметка, казва той, iPhone прилича на швейцарско ножче - изглежда интересно, има много функции, но реално никой не го използва. И въобще, кой иска телевизорът му да принтира вестници, четката му за зъби да има вградена паста, а телефонът му да върши всякакви други изчанчени неща?
Чистосърдечно си признавам, че Ал Рийс определено не е сред любимите ми маркетинг експерти, затова с неприкрито задоволство изслушах цялата му тирада, а после хвърлих едно око на финансовите резултати на Apple, чийто ръст на печалбата с 47% за третото тримесечие на 2009 се дължи до голяма степен именно на iPhone, който за едно тримесечие е увеличил обема си продажби с 41%. От 2007 година насам мултифункционалното мобилно устройство не само не се сгромоляса зрелищно, но и еволюира до третото си поколение, а потребителите не се уморяват да купуват и да искат още. Междувременно App Store се разрастна и днес предлага десетки хиляди приложения, които разширяват функционалностите на телефона до небивали хоризонти - нали помните, той може дори да ви помогне да си върнете бившата.
Естествено, лесно е да гледаш от сегашната позиция, но трябва да отдадем заслуженото и да си признаем, че през 2007, от когато е и записът на Рийс, нищо не изглеждаше така, както сега. Успехът на iPhone не беше толкова сигурен, конкуренцията сред мобилните устройства беше ожесточена, а тенденцията да се предлагат евтини телефони-еднодневки, за която говори и Рийс, беше също толкова вероятна, колкото и триумфът на скъпи мултифункционални апарати.
Изводът, до който стигнах, е много прост - независимо кой стои пред вас, гледайте критично на съветите и експертните мнения. Бъдещето е много променлива и несигурна материя, затова помислете кое ви звучи логично и кое не чак толкова.
Беше един много особен осми декември. Може би защото всъщност се проведе на 5 и 6. Може би защото е последният и колкото и да не ни се иска да го признаем, всички осъзнаваме, че поемаме по различни посоки и ще имаме поводи да се събираме все по-рядко - основно по сватби и кръщенета, дай Боже. Не ми се говори за личното ми усещане от уикенда (упорито отказвам да го наричам "празник", защото не си беше на датата), но мисля, че то е видимо в снимките по-долу: спокойно като непоклатимия копривщенски калдаръм, приятно хладно като сутрините, топло като въздуха пред камината, шарено като цветовете на ленивата декемврийска есен.
Знам, че съм на цели 22 години, но още ми е приятно да ти пиша. Отдавна обаче не съм го правила, затова прикачам и една снимка, от която да си спомниш коя съм:
Тази година обаче имам проблем. Той е, че не знам какво да си пожелая, защото имам чувството, че си имам всичко. Имам си опит, имам си много снимки от пътувания и още повече спомени от тях. Имах си болки, които ме накараха да порасна за радостите. Имам си хора, които винаги ще си имам. Имам си добри приятели, имам си още по-добро семейство. Имам си цели, имам си Дзен. Имам си принц на зелен кон. Имам си топло лято и още по-топла зима. И определено си имам представа колко много си имам. Затова, дядо Коледа, моля те, ако намериш нещо, което ми липсва, кажи ми. Не ми го намирай, просто ми кажи -аз сама ще си го намеря. Ако не успееш, не се притеснявай - знам, че е трудно. Тогава ми донеси един шоколад с мента. Благодаря!
Благодарение на Калина попаднах на интересна класация за 50те марки с най-много фенове във Facebook. Списъкът е внушителен и дава доста добри практики за привличане на повече фенове и стимулиране активността на аудиторията.
Няма да се впускам в подробни коментари по списъка, може да го видите сами. Преглеждайки някои от страниците обаче, извадих някои от най-често повтарящите се тактики за привличане на последователи (номерацията не отразява важност):
Гласуване - дайте на хората право на глас и те ще се включат. Тази философия стои зад провеждането на разни и разнообразни анкети. Gatorade питат феновете кой е най-незабравимият момент от кариерата на Майкъл Джордан, Target търсят мнение от потебителите към коя благотворителна кауза да допринесе компанията, Vitaminwater задават въпроса какъв да бъде следващият вкус на напитката.
Намаления, промоции, купони за намаления - отдавна талончетата за намаления не са само на хартия. Papa John's Pizza дават отстъпка на всеки, който е станал част от Facebook-феновете. Модни марки като Calvin Klein и ZARA, а дори и бързооборотни стоки като сладоледите Dipping Dots използват Facebook, за да информират потребителите за нови намаления или нови продукти.
Обратна връзка и мнение - за разлика от преобладаващо едностранната комуникация от горната точка, умните бандове са открили силата на Facebook за събиране на мнението на клиентите си. По този начин действат Audi, Vogue, H&M, а отличник на випуска за мен е GAP, тъй като марката е разработила есенната си рекламна кампания, съобразявайки се именно с препоръките на феновете си.
Потребителско съдържание - защо пък да не използваш фен-общността не само като източник на съвети, но и на съдържание? Dr. Pepper и Harley Davidson поощряват потребителите да споделят свои снимки, а Dunkin Doughnuts дори използват профил снимката си, за да отдадат дължимото на един "Фен на седмицата".
Функционалност и интеграция - щом са ви намерили във Facebook, няма смисъл да карате феновете си да отидат другаде, за да комуникирате с тях. Напротив, развитието на водещите Facebook страници се движи по посока на пълна интеграция в социалната платформа. На страницата на BestBuy директно може да разгледате нови предложения и топ-оферти за покупка, а Pizza Hut са разработили приложение, с което директно може да си поръчате пицата през Facebook.
Видео, видео, видео - в зависимост от марката, Facebook може да послужи доста добре и когато искате да покажете нещо на феновете си. Логичната употреба на видео е в профилите на филмови компании като Pixar, но пък има и също толкова приятни за окото видеа на модни компании като Louis Vuitton (които дори излъчиха на живо едно от ревютата си) и Victoria's Secret. Мррр!
Е, не всички примери в класацията се отличават с иновативни идеи за Facebook-живот. Например чипсовете Pringles не правят кой знае какво, но са сред 50-те лидери - доказателство, че ако марката ти е силна, посредствеността може да ти се размине. Въпреки това повечето марки от Top50 имат ясно личаща стратегия за управление на Facebook-съдържанието, а и на поведението си в други социални мрежи - повечето Facebook страници имат връзка към Twitter, YouTube и други. Ако стратегията е адекватна на марката, няма значение дали предлагате скъпи часовници или кренвирши - винаги може да ангажирате потребителите и да създадете собствена общност.
Може да се учим от най-добрите: Disney, Starbucks и Coca-Cola.
Нещото, за което винаги ще бъда благодарна на стария ми, но верен iPhone, е, че ме запозна с подкастите. Всъщност, не е нужно да имате ябълково устройство, за да слушате подкасти, но просто при мен едното доведе до другото.
Вероятно всички знаят какво е подкаст, а основните предимства са доста ясни - можете да слушате, когато имате време за това, без да се съобразявате с програмата на водещия, а с помощта на интересна информация пътуването към работа сутрин се оползотворява максимално.
Е, можете да намерите подкасти за почти всичко, но тук искам да кажа какво най-често слушам аз, за да бъда в течение със сферата на маркетинга и социалните медии:
For Immediate Release - може би най-известният подкаст за маркетинг и социални медии, който е транзокеанското дете на британеца Neville Hobson и американеца Shel Holtz. Това е най-стройно структурираният подкаст, който съм виждала, с ясни рубрики и убийствена точност - всеки понеделник и четвъртък може да очаквате нов запис, който е дълъг почти точно час. Поради големия брой сътрудници може да чуете интересни маркетингови тактики от различни точки на планетата, професионални сфери и гледни точки.
Marketing Over Coffee - друг доста силен подкаст, зад който стоят американците Christopher S. Penn и John J. Wall. Всяка седмица по 30 минути за маркетинг, отново доста структурирано и точно. В допълнение се занимават и с доста интересни инициативи, като например 12 Days of MoC, в които двамата водещи дават практически съвети, които слушателите да приложат като доброволци в неправителствени организации по случай Коледа, а също и много полезно събраните видеа от Conference in a Box, за което вече съм писала.
Inside PR - канадският "Добър Подкаст". И те дълго време са се задържали в аудио-пространството, като засега имат над 180 епизода. Веднъж седмично по 30 минути може да чуете канадската гледна точка - разнообразието на мнения е добър подход.
Jaffe Juice - David Jaffe ме спечели още с книгата си Life After the 30-Second Spot, а и досега дава доста добро мнение за тенденциите в сфертата на маркетинга и акцентира върху новостите в социалните медии. Често прави интервюта и ползва мнението на външни сътрудници, което разширява хоризонта на идеи. Проточва се доста над час, но това е напълно разбираемо, като се вземе предвид малката честота - един-два пъти в месеца.
Six Pixels of Separation - авторът Mitch Joel е името, което привлече вниманието ми към подкаста. Едноименната книга на Мич систематизира доста идеи за развитието на комуникационната стратегия на бизнеса в променящата се интернет-среда, в която всички са свързани. Доста от идеите, които той развива в книгата, споделя под една или друга форма в подкаста. А също привлича външни коментатори, с които да дискутира отделни информации и маркетингови практики. Движи се между половин и един час и излиза всяка седмица, като до момента е точно на номер 180.
Marketing Edge - по-кратък и нередовен подкаст, но понякога има добри попадения. Хубавото е, че се концентрира върху една тема или пример от практиката, който да коментира подробно. Случва се веднъж или два пъти месечно по по-малко от половин час за всеки епизод.
Trafcom News - това е подкаст, изграден изцяло на принципа на интервютата. Donna Papacosta прави кратко въведение и заключение, но останалата част от записа са посветени на самото интервю. Събеседниците й са повече от интересни, а не е трудно да отделите 20тина минутипо веднъж всеки месец, за да чуете нещо интересно.
The Creative Career - и накрая - HR-перспективата в сферата на маркетинга, PR-a и рекламата, но честотата от един 10-минутен епизод на два месеца далеч не дава достатъчно информация. Въпреки това някои професионалисти споделят интересно мнение за дейностите, които включва работата на маркетолога.
А вие слушате ли такива неща и какво по-точно? Защото когато "звездите ми го говорят", четенето може да изостане малко (ама грам не съм за този вариант, трябва да се чете сериозно, ей!)
Самоиронията, която струи от тази кампания на наградите Lotus, страшно ми допада. Lotus са канадската ФАРА (хехе, леко да съм патриотично настроена!). В серия от принтове местните рекламисти-организатори на събитието са осмели собствената си дейност и "методологията на случване" на нещата в целия рекламен бранш:
Всъщност рекламите пародират предстоящите Олимпийски игри на Ванкувър. Съвет: четете не само текста под картинките, но и legal disclaimer-ите в долната част на принта. Личи си, че и най-малките детайли във визията са добре премислени.
В една агенция има доста специфични дейности. Както и във всяка друга корпоративна структура, има порядки и работни практики, които имат гръмко официално наименование, но само хората от съответния бранш знаят как точно стават нещата. Всеки средно интелигентен човек предполага разликата между корпоративното говорене и практиката, затова няма нужда да го крием. Внесеният хумор доказва, че не се вземаш твърде насериозно, което те прави доста по-симпатична организация в очите на околните и на партньорите ти.
Готината идея на визиите ме накара да разгледам и рекламите, които тези явно доста вдъхновени хора са отличили с награда Lotus. Има интересни идеи и изпълнения, хвърлете едно око. Освен всичко друго, забавно ми стана и когато видях последната страница от е-каталога на наградените:
Ами да, хубавите реклами и на мен ми действат възбуждащо - но изцяло на психологическо ниво, разбира се!
Естествено, не смятам, че проблемът е само в телевизора на клиентите. За да си мислят хората, че PR може да прави всеки, значи продуктът, който се предоставя на клиентите и публиката, не изглежда достатъчно професионално. Доста PR-и, особено в България, неуморно работят за влошаване репутацията на професията. Единственият начин да се противодейства на стереотипа "PR = манекенка-любовница на шефа" е по-професионална и отговорна работа, в която личи експертната преценка.
___ Специално "Благодарско!" на @stoinov за картинката и вдъхновението
Но пък аз, с типичното си професионално изкривяване гледам на видеото по по-различен начин. Замислям се как марките, които ползваме, са много повече от марки, които ползваме. Да речем, че аз съм девойката от клипа. Снимам с Nikon, говоря по iPhone, пия Coke Light, обичам Lavazza, шоколад Lindt и Bailey's. И никога не бих могла да се обвържа с фен на Canon, HTC или Pepsi, защото това е непреодолима разлика в характерите. Естествено, качеството на продукта е определящо за избора ми. Или поне така ми се иска да си мисля. Всъщност голяма част от потребителските решения са емоционално украсени.
Ако марката успее да изгради силно позициониране, то тя се превръща в продължение на личността. Тогава потребителите са най-добрият рекламен канал. Евангелистите на марката защитават продукта много по-ревностно от всяка звезда, на която сте платили за endorcement. А и техният ентусиазъм е много по-заразителен, защото е по-близък до целевите публики и по-достоверен. Спорът между един ревностен "никонец" и опониращият му "канонец" привлича вниманието ми много по-силно от лъскава реклама в най-известното списание за фотография. А пък ако искате да разширите обхвата на аудиторията по рекламни канали, ще се наложи да влезете не в списание за фотография, а в lifestyle-издания например. И всичко това струва много, а води до съмнителни резултати. Всъщност разширяването на аудиторията може да стане и като дадете мотив на потребителя да разкаже на своите разни и разнообразни приятели за невероятния нов обектив, който си е купил - така той директно "облъчва" не само познатите си фото-фенове, но и нищо неподозиращите колеги в офиса или приятели, с които ходи на фитнес.
Естествено, изграждането на силна марка, от чието име хората са готови да говорят, не е евтино и изисква много усилия, но после се изплаща многократно. Ревностните поддръжници на марката действат като отделни "маркетингови отдели" в своето обкръжение и така доставят вашето съобщение директно до аудиторията. А от време на време достигат и до по-широк кръг хора - например когато са достатъчно "зарибени" за да съчинят песен, да напишат ода или да заснемат видео за това колко страхотна е марката ви. Дай боже всекиму ;)
Струва ми се странно подходящо точно днес да пусна това интересно "фактологично" инфо. Може би защото три дни спя по много малко и не ми пречи, а може би защото след по-малко от 24 часа ще имаме една наистина много сериозна причина да не спим - трябва да се посреща новата година.
(клик на списъка за увеличение)
