Обичам портокали. Но не какви да е, а един особен сорт. Онези портокали, които вървят с аромата на прясно свареното кафе в тиха сутрин от почивен ден, когато ставам преди ти да си се събудил и с топла чаша в ръка и бавна наслада прескачам новините, за да разгледам новите снимки в Pictory или да почета понатрупали се разкази в Public Republic. Така и не се научих дали кафеварката е "кубинска" или "италианска", но този елемент просто разкрива пословичната ми разсеяност и няма никакво отношение към най-важното - портокалите.
Портокалите, които освен приятен цитрусов аромат, носят и обещанието за начало на един интересен ден с куп неща за вършене. Плодове на сутрешното планиране, които полу-замаяно изяждаш, докато отделните елементи на съня окончателно отстъпват място на реалността. Този процес прави портокалите полу-реални, точно както обърканите детайли от нощния филм в главата ми. Реалността на портокалите, така да се каже, е обратно пропорционална на количеството сънни спомени.
Освен витамини, те ми дават убеждението, че денят ще бъде "по-хубав от песен", както правилно го е казал Вапцаров. Молекулите на портокаловия сок влизат в химична реакция със звука от сутрешния блок по радиото: "Часът е седем, добро утро!", а после и с лекия неделен джаз, избран от водещия.
И ето, че портокалите са накарали слънцето да изгрее и времето да потече към началото на следващия кръгъл час. Неусетно ароматът на изядените вече портокали е прескочил затворените врати на апартамента и хоп! - идваш ти, а аз се усмихвам и цитирам онази реклама "Татко, кафе?" и двамата се смеем, точно както оранжево-широко се смеят обелките от портокалите. И после всичко е хубаво и топло като в коледен американски филм, само че е по-истинско - може би защото никога не съм си избелвала зъбите и нямам фон дьо тен или перфектно подредени разрошени къдрици, когато се събудя. Но пък не може да се отрече, че имам най-хубавия сорт портокали!
Портокалите, които освен приятен цитрусов аромат, носят и обещанието за начало на един интересен ден с куп неща за вършене. Плодове на сутрешното планиране, които полу-замаяно изяждаш, докато отделните елементи на съня окончателно отстъпват място на реалността. Този процес прави портокалите полу-реални, точно както обърканите детайли от нощния филм в главата ми. Реалността на портокалите, така да се каже, е обратно пропорционална на количеството сънни спомени.
Освен витамини, те ми дават убеждението, че денят ще бъде "по-хубав от песен", както правилно го е казал Вапцаров. Молекулите на портокаловия сок влизат в химична реакция със звука от сутрешния блок по радиото: "Часът е седем, добро утро!", а после и с лекия неделен джаз, избран от водещия.
И ето, че портокалите са накарали слънцето да изгрее и времето да потече към началото на следващия кръгъл час. Неусетно ароматът на изядените вече портокали е прескочил затворените врати на апартамента и хоп! - идваш ти, а аз се усмихвам и цитирам онази реклама "Татко, кафе?" и двамата се смеем, точно както оранжево-широко се смеят обелките от портокалите. И после всичко е хубаво и топло като в коледен американски филм, само че е по-истинско - може би защото никога не съм си избелвала зъбите и нямам фон дьо тен или перфектно подредени разрошени къдрици, когато се събудя. Но пък не може да се отрече, че имам най-хубавия сорт портокали!
2 comments:
Много хубави снимки! Браво! :)))
ПП: На мен ми миришат и на Юг... А като бяхме малки ги белех на розички. Спомени!
Къде е портокала!!?!??!!
Post a Comment