Копривщица

Беше един много особен осми декември. Може би защото всъщност се проведе на 5 и 6. Може би защото е последният и колкото и да не ни се иска да го признаем, всички осъзнаваме, че поемаме по различни посоки и ще имаме поводи да се събираме все по-рядко - основно по сватби и кръщенета, дай Боже. Не ми се говори за личното ми усещане от уикенда (упорито отказвам да го наричам "празник", защото не си беше на датата), но мисля, че то е видимо в снимките по-долу: спокойно като непоклатимия копривщенски калдаръм, приятно хладно като сутрините, топло като въздуха пред камината, шарено като цветовете на ленивата декемврийска есен.

Времето в Копривщица е спряло, а емоциите са по-пълни. А това е уловено много по-добре в снимките на Сиси.