Защо не спя? / Защо да спя?

Струва ми се странно подходящо точно днес да пусна това интересно "фактологично" инфо. Може би защото три дни спя по много малко и не ми пречи, а може би защото след по-малко от 24 часа ще имаме една наистина много сериозна причина да не спим - трябва да се посреща новата година.

И все пак се оказва, че има много смислени мотиви да не се спи. Ето един кратък, но изчерпателен списък, подхвърлен от @pradoslavova в Twitter тези дни. Интересно ми е дали листата е базирана на някое социологическо изследване с непредставителна извадка на страдащи от безсъние. Все пак си струва да се видят чуждите мнения:

(клик на списъка за увеличение)

Аз май спадам към 51-вата категория "Защото имам курсови работи за писане", но пък особено ми допада идея 15: "we don't want our thoughts to turn into dreams to turn into nightmares". Като се замисля, често става така в живота, нали - сами се плашим и не може да заспим.
Е, аз ще рискувам със сънуването. Лека нощ!

___
оригинал: от тук
снимка: Paula AnDDrade

Портокали

Обичам портокали. Но не какви да е, а един особен сорт. Онези портокали, които вървят с аромата на прясно свареното кафе в тиха сутрин от почивен ден, когато ставам преди ти да си се събудил и с топла чаша в ръка и бавна наслада прескачам новините, за да разгледам новите снимки в Pictory или да почета понатрупали се разкази в Public Republic. Така и не се научих дали кафеварката е "кубинска" или "италианска", но този елемент просто разкрива пословичната ми разсеяност и няма никакво отношение към най-важното - портокалите.

Портокалите, които освен приятен цитрусов аромат, носят и обещанието за начало на един интересен ден с куп неща за вършене. Плодове на сутрешното планиране, които полу-замаяно изяждаш, докато отделните елементи на съня окончателно отстъпват място на реалността. Този процес прави портокалите полу-реални, точно както обърканите детайли от нощния филм в главата ми. Реалността на портокалите, така да се каже, е обратно пропорционална на количеството сънни спомени.

Early, originally uploaded by Vassilena.

Освен витамини, те ми дават убеждението, че денят ще бъде "по-хубав от песен", както правилно го е казал Вапцаров. Молекулите на портокаловия сок влизат в химична реакция със звука от сутрешния блок по радиото: "Часът е седем, добро утро!", а после и с лекия неделен джаз, избран от водещия.

Morning, originally uploaded by Vassilena.

И ето, че портокалите са накарали слънцето да изгрее и времето да потече към началото на следващия кръгъл час. Неусетно ароматът на изядените вече портокали е прескочил затворените врати на апартамента и хоп! - идваш ти, а аз се усмихвам и цитирам онази реклама "Татко, кафе?" и двамата се смеем, точно както оранжево-широко се смеят обелките от портокалите. И после всичко е хубаво и топло като в коледен американски филм, само че е по-истинско - може би защото никога не съм си избелвала зъбите и нямам фон дьо тен или перфектно подредени разрошени къдрици, когато се събудя. Но пък не може да се отрече, че имам най-хубавия сорт портокали!

Google Wave маха за сбогом

Още от средата на декември навсякъде четем "Топ"-класации на събития, грешки, успехи и какво ли още не - както за 2009, така и за цялото първо десетилетие на новия век. Ето, че и бебчето Google Wave се включва в годишните обобщения:

Wave дори не видя началото на годината, но пък добре се справя с обобщаването й. Видеото е и много добър начин да бъдат представени функционалностите на платформата, които още са неясни за доста от потребителите - дори маркетинг гуруто Shel Holtz споделя, че още не е разучил напълно възможностите на Вълничката. От Mashable наричат клипа "още една интелигентна употреба на Google Wave като средство за създаване на видео-съдържание". За мен то е и добра демо-реклама, която повишава информираността на потребителите. Това е изключително важен етап при въвеждането на всяко технологично предложение, което неминуемо включва промяна в навиците на потребителите и се свързва с известна доза неувереност и нежелание за промяна. Все пак ако си свикнал да се държиш по определен начин в интернет-пространството и да ползваш съответните инструменти, от теб се изисква голяма доза гъвкавост и извървяване на процес по "приучване" към новото. А за такова мултифункционално нововъведение като Wave се изискват още повече усилия за обучаване на потребителите. Темата за обобщението на 2009 е добре избрана, защото позволява на видеото да бъде адекватно към настоящия момент - така най-лесно се привлича внимание.
От Google за пореден път доказват, че имат добри идеи как да пласират новото си предложение, след като около Деня на благодарността показаха как би изглеждало създаването на Декларацията на независимостта в Wave. Естествено, САЩ е първият пазар, върху който компанията се фокусира, затова и темите, които използват за подобни рекламни видеа, са свързани с интересите на американците - не очаквайте сред събитията в клипчето за 2009 да е включено избирането на Бойко Борисов за премиер, въпреки общочовешката значимост на Генерала.

Сега определено се чувствам склонна да поровя още малко във функциите на Google Wave. Kоледно предложение: Ако и на вас ви е станало интересно, мога да ощастливя 20 човека с покана - пишете на vas[точка]valch[в]gmail[точка]com - "first come, first served".

___
картинка: kmwaves.org

Песимистичен маркетинг

Коледното време по принцип е период на светли пожелания и топъл поглед към бъдещето. Но явно само по принцип.

Често се забавлявам с безумни реклами във Facebook. Днес ме посрещна поредният пример за рекламна кретивност - този път от сайта myend.org. Явно хората там са добре осведомени и ме информираха, че всичко е безсмислено:


Много вярно! Защо пък въобще да се бъхтя като така или иначе един ден ще се превърна в прах?! Едно обаче ме притеснява - фразата "след малко". Именно тя ме накара да се разтреперя, а само да довърша този пост, отивам да се нагримирам, да си облека ефирна нощница и да легна в леглото, за да чакам. Дано да не чакам много в тази поза, че ще ми стане скучно...

А сега сериозно - вероятно тези рекламни послания работят при определена целева аудитория. Все пак има достатъчно суеверни хора, които ще се изкушат да видят какво ще им каже сайтът, дори и от желание да получат резултат "2068 година". Фактът, че дори аз съм обърнала внимание на заглавието показва, че то има потенциал да привлече интерес. Създаването на усещане за страх е печеливша формула, колкото и да не ми е приятна лично на мен, особено когато се дава и решение на въпроса: "страх те е, че ще умреш -> ние ще помогнем, ние знаем".
И въпреки това, вероятността да отблъснеш потребителя с толкова песимистично послание е голяма - нормална психологическа реакция е да си затвориш очите и да пренебрегнеш това, което ти казват, просто защото не ти се мисли точно сега за екзистенциалния проблем на тленността. Да не говорим, че изречението "Ние знаем кога ще умреш" по-скоро ми напомня за предупреждение на италианската мафия. Решение може да се намери в малко по-олекотена интерпретация на същите апели, с по-оптимистична нотка - дори клише като "Живей, преди да е станало модерно да се мре!" звучи по-добре.

И все пак от myend.org се окажат прави? Ако до три-четири дни няма нов пост тук, да знаете защо...