More than WordsНякак естествено тази тема трябваше да последва предишната. Все пак колкото и добре да изглеждаш, идва моментът, когато трябва да си отвориш устата. В този момент ефектът може да е както позитивен, така и негативен.
Често ми се случва да срещам перфектно изглеждащи дами, които звучат като каруцарки, когато говорят. Повярвайте, ефектът е потресаващ! Някой същества от женски пол употребяват изрази, които биха накарали и затворник за тежко престъпление да се изчерви и да си запуши ушите. Не ме разбирайте погрешно, това не е сексизъм. И на мъжете не им отива да псуват наляво-надясно. Просто в обществото битува схващането (напук на уж-еманципацията), че за жена е доста по-неприемливо да говори грубо, което аз лично подкрепям.
А и не става дума само за псувни. Простата грубиянщина е достатъчна, за да развали мнението ти за някого. Много силно впечатление ми прави отношението на човек към обслужващия персонал в заведение, което често е достатъчно доказателство за характера му (това е тема, която ще разгледам в отделен пост).
Диалектът, колкото и да не ми се иска да го отбелязвам, също е неприятна черта. Не става дума само за източната палатализация от типа "съквартирантити", а и за типичното шопско ме-кане ("правиме", "готвиме"), което и аз от време на време се улавям да употребявам. А пък за досадните грешки от типа "училищА" вместо "учИлища" направо не ми се говори. Както и за любимите ми думи "бонбона" (да, в женски род) и "бисквида" (да, с "д"). Особено за хора в сферата на PR е задължително да говорят правилно. Когато говориш с клиенти, а не дай си Боже и пред медии, не трябва да си позволяваш отклонения от правоговорните норми.
Стигам и до ключовата част на темата - писаното слово. Тези дни много се заговори по темата и това не е случайно. Ако в разговор имаш една ситуирана времево грешка, то написаното води свой собствен живот и може да те преследва много дълго. За жалост твърде малко внимание се отделя за проверка на грешки - това е един от малкото случаи, когато се гордея със зодия Дева и прословутия й перфекционизъм. За един PR-специалист пускането на прессъобщение с правописни или пунктуационни грешки е равносилно на медийно самоубийство. Никой журналист не си дава труда да чете текст с грешки и да си губи времето в разгадаване на словесни пъзели. Грубите грешки се превръщат във филтър, който улеснява или затруднява възприемането на текста. По-"незабележимите" грешки като членуване или пунктуация не се виждат веднага, но отсъствието им прави доста добро впечатление. Същото важи и за стила на текста -има фрази, по които погледът ти се плъзга с лекота, но има и такива, които трябва да прочетеш 3-4 пъти, преди да разгадаеш смисъла. Сами си дайте отговор кой тип е по-ефективен.
Като цяло, езикът е доста могъщо оръжие. The pen is mightier than the sword. Затова с него трябва да се внимава винаги.
1 comment:
Леко неприятно впечатление ми направи наблюдението, че има някои грешки дори в текстовете за защита на правописа.
Позицията ти е правилна и от моя гледна точка. Разбира се, грешките са нещо допустимо и понякога неизбежно - днес много от нас пишат всеки ден огромни по обем кореспонденции и мнения, за които не винаги има време да се редактират. Мисълта изпреварва пръстите, а пръстите не винаги връщат мисълта. Казвам го от опит и в този смисъл смятам, че често съдържанието е по-важно. Но когато става дума за професионални взаимоотношения или официални документи,правописните грешки са неприятни и дразнещи. Може би най-полезната стратегия е да се пишат повече кратки и прости изречения. По този начин и с текста се работи много лесно - безценен дар за всеки журналист. :)
Post a Comment