Добро утро! Тази седмица позагърбих блогърските задължения, но това не означава, че ще пропусна да се похваля със сладък кадър в неделя.
Интересното при някой снимки е че те въобще не носят същото значение за някой друг, освен за фотографа. Трудно е да обясниш какво е привлякло погледа ти точно в този момент на точно това място, а почти невъзможно е да предадеш с думи каква мисъл ти е минавала през главата, докато си настройвал отвора на блендата и ISO-то. Често дори миг след това вече и сам не помниш - понякога тази мисъл остава запечатана в подсъзнанието ти като неразгадаем негатив, а единствено емоцията се просмуква към съзнателната част от теб: като архетипната радост да намериш светлина в мрака и да видиш как силата на нощта се разтваря в нищото благодарение на един-единствен лъч.
Но пък красотата на фотографията не се съдържа в това да разкажеш какво значи кадърът. Най-добре е да го оставиш сам да се носи из пространството, за да може всеки, който го намери, да вложи собствено значение - така снимката придобива своя собствена индивидуалност и разширява смисъла си отвъд това, което е вложил създателят.
P.S. Бях обещала да кача плейлистата Depression, но днес не е ден за това - твърде слънчево е.
Но пък красотата на фотографията не се съдържа в това да разкажеш какво значи кадърът. Най-добре е да го оставиш сам да се носи из пространството, за да може всеки, който го намери, да вложи собствено значение - така снимката придобива своя собствена индивидуалност и разширява смисъла си отвъд това, което е вложил създателят.
P.S. Бях обещала да кача плейлистата Depression, но днес не е ден за това - твърде слънчево е.
No comments:
Post a Comment