Позволено-забранено

Все по-често се коментира въпросът дали ползването на социалните мрежи в работно време е оправдано или не. Все повече организации променят досегашната си политика в една или друга посока, но много малко остават безразлични пред ордите от Facebook-нотификации и съобщения в Twitter, с които служителите често се занимават в работно време. Ето един много интересен пример за новата политика към социалните медии и то от страна на не коя да е организация, а на армията на САЩ.

Следя добрите практики в армията на САЩ от няколко седмици и се зачетох подробно, след като дори попаднах на информационно видео, насочено към военните, за това колко е важно присъствието в интернет, но и колко много заплахи за националната сигурност може да провокира то. Военновъздушните сили дори са издали е-наръчник за поведението в новите медии. Скоро се очаква и официалното представяне на общ правилник за поведение в социалните мрежи, който да е валиден за всички части на армията и да налага хармонизирани правила на поведение (в момента пехотата има различни правила от морските сили и т.н.)

Военните шефове на Щатите бързо са се ориентирали в развиващата се медийна среда и явно добре са преценили, че присъствието на войниците в онлайн-пространството не трябва да бъде тотално забранена, а да се регулира сферата на разрешени дейности. Естествено, военната сфера е доста специфична, но от този пример могат да се извлекат някои общовалидни позиции - все пак "на бизнес като на война":
Психологическият фактор
На директорите трябва да им е ясно, че служителите прекарват повече от половината от "будното си време" в офиса. Традиционното работно време "от 9 до 5" рядко се спазва и служителите работят извънредно, а дори и да си тръгнат, психологически остават на "работен режим" още дълго време. Затова в кратките работни почивки е добре да им оставят възможността да погледнат какво правят приятелите им във Facebook, да ъпдейтнат статуса си или просто да си уредят среща в Skype. Така те ще се чувстват много по-малко "приклещени" в офис-траншеите и ще бъдат по-работоспособни. По същия начин, както военните психолози са доказали, че достъпът до социалните мрежи, които улесняват връзката с приятелите, действат положително на настроенията във военния лагер.
Човешки облик
Присъствието на редниците в социалните мрежи дава един доста по-персонализиран образ на бездушната, сива и често критикувана военна структура. А по същия начин една корпоративна организация може да спечели доста от онлайн-присъствието на служителите си. Така целевите публики ще могат да надникнат зад спретнатото лого и клишираните фрази за мисията, визията и корпоративните цели. Едно позитивно мнение от типа "Хей, колко готино си изкарваме на работа!" ще подобри мнението на четящите много повече от всяко изречение в строг корпоративен стил. Дори и нещо от типа на "Ох, колко много неща имаме за вършене днес" ще създаде усещането, че в тази организация работят истински хора вместо роботи - а е много по-лесно да създадеш истинска връзка с хора вместо с роботи.
Закони на привличането
В пряка връзка с горното, привличането на нови редници в армията е много по-лесно, ако средата е приемлива. Надали някой изгаря от желание да служи на шеф, който държи подчинените си на къса каишка. Строгата дисциплина би спряла доста хора от записване във вашата армия - а когато става дума за работна среда, дори най-малките издайнически знаци (като интернет-филтрирането) могат да бъдат решаващи.
Но все пак...
Разбира се има граници, които не трябва да бъдат прекрачвани. Военните си имат ясно дефинирани нива на сигурност, а в корпоративната сфера гранците често са размити. Има някои неща, които уж е ясно, че не трябва да бъдат изписани по Facebook-стените, но се оказва, че нищо не е толкова ясно. А понякога това се разбира на твърде късен етап, след като някой вече е казал "Клиентът Х е пълен кретен" пред всичките си 567 Twitter-последователи, като 30 от тях работят при клиента Х. Съответно, добре е ограниченията да са точно дефинирани. Ако компанията вземе решение да ограничи достъпа до социални мрежи на служителите си, то тя им дължи поне две неща: точно поставяне на границите и обяснение защо е важно тези ограничения да бъдат поставени. Нека не подценяваме армията си и умствения й капацитет - ако има ясна причина, то служителите със сигурност биха я разбрали.

Истината е някъде там
Често решението е в намирането на балансна точка. Когато говорим за комуникация от какъвто и да е вид, трябва винаги да се изхожда от идеята, че правилността на съобщението зависи от контекста. И отново - колкото по-ясни и обосновани са правилата, толкова по-малка е вероятността те да бъдат системно престъпвани. Надявам се българските институции, а и компаниите у нас да се поучат от активната политика на американската армия по отношение на социалните мрежи. И, надявам се, не толкова активна политика по отношение на военните действия.
Ако сте военно-настроени, препоръчвам ви в следващите няколко дни да следите блога на David Meerman Scott, където той ще говори именно за присъствието на американската армия в социалните мрежи. Първоначално този пост беше вдъхновен от един стар материал в същия блог и скорошното прессъобщение на департамента по отбраната, а ето че и г-н Скот е решил отново да отдели по-особено внимание на темата.
___
снимка: Dunechaser