Monday, October 12, 2009

Позволено-забранено

Все по-често се коментира въпросът дали ползването на социалните мрежи в работно време е оправдано или не. Все повече организации променят досегашната си политика в една или друга посока, но много малко остават безразлични пред ордите от Facebook-нотификации и съобщения в Twitter, с които служителите често се занимават в работно време. Ето един много интересен пример за новата политика към социалните медии и то от страна на не коя да е организация, а на армията на САЩ.

Следя добрите практики в армията на САЩ от няколко седмици и се зачетох подробно, след като дори попаднах на информационно видео, насочено към военните, за това колко е важно присъствието в интернет, но и колко много заплахи за националната сигурност може да провокира то. Военновъздушните сили дори са издали е-наръчник за поведението в новите медии. Скоро се очаква и официалното представяне на общ правилник за поведение в социалните мрежи, който да е валиден за всички части на армията и да налага хармонизирани правила на поведение (в момента пехотата има различни правила от морските сили и т.н.)

Военните шефове на Щатите бързо са се ориентирали в развиващата се медийна среда и явно добре са преценили, че присъствието на войниците в онлайн-пространството не трябва да бъде тотално забранена, а да се регулира сферата на разрешени дейности. Естествено, военната сфера е доста специфична, но от този пример могат да се извлекат някои общовалидни позиции - все пак "на бизнес като на война":
Психологическият фактор
На директорите трябва да им е ясно, че служителите прекарват повече от половината от "будното си време" в офиса. Традиционното работно време "от 9 до 5" рядко се спазва и служителите работят извънредно, а дори и да си тръгнат, психологически остават на "работен режим" още дълго време. Затова в кратките работни почивки е добре да им оставят възможността да погледнат какво правят приятелите им във Facebook, да ъпдейтнат статуса си или просто да си уредят среща в Skype. Така те ще се чувстват много по-малко "приклещени" в офис-траншеите и ще бъдат по-работоспособни. По същия начин, както военните психолози са доказали, че достъпът до социалните мрежи, които улесняват връзката с приятелите, действат положително на настроенията във военния лагер.
Човешки облик
Присъствието на редниците в социалните мрежи дава един доста по-персонализиран образ на бездушната, сива и често критикувана военна структура. А по същия начин една корпоративна организация може да спечели доста от онлайн-присъствието на служителите си. Така целевите публики ще могат да надникнат зад спретнатото лого и клишираните фрази за мисията, визията и корпоративните цели. Едно позитивно мнение от типа "Хей, колко готино си изкарваме на работа!" ще подобри мнението на четящите много повече от всяко изречение в строг корпоративен стил. Дори и нещо от типа на "Ох, колко много неща имаме за вършене днес" ще създаде усещането, че в тази организация работят истински хора вместо роботи - а е много по-лесно да създадеш истинска връзка с хора вместо с роботи.
Закони на привличането
В пряка връзка с горното, привличането на нови редници в армията е много по-лесно, ако средата е приемлива. Надали някой изгаря от желание да служи на шеф, който държи подчинените си на къса каишка. Строгата дисциплина би спряла доста хора от записване във вашата армия - а когато става дума за работна среда, дори най-малките издайнически знаци (като интернет-филтрирането) могат да бъдат решаващи.
Но все пак...
Разбира се има граници, които не трябва да бъдат прекрачвани. Военните си имат ясно дефинирани нива на сигурност, а в корпоративната сфера гранците често са размити. Има някои неща, които уж е ясно, че не трябва да бъдат изписани по Facebook-стените, но се оказва, че нищо не е толкова ясно. А понякога това се разбира на твърде късен етап, след като някой вече е казал "Клиентът Х е пълен кретен" пред всичките си 567 Twitter-последователи, като 30 от тях работят при клиента Х. Съответно, добре е ограниченията да са точно дефинирани. Ако компанията вземе решение да ограничи достъпа до социални мрежи на служителите си, то тя им дължи поне две неща: точно поставяне на границите и обяснение защо е важно тези ограничения да бъдат поставени. Нека не подценяваме армията си и умствения й капацитет - ако има ясна причина, то служителите със сигурност биха я разбрали.

Истината е някъде там
Често решението е в намирането на балансна точка. Когато говорим за комуникация от какъвто и да е вид, трябва винаги да се изхожда от идеята, че правилността на съобщението зависи от контекста. И отново - колкото по-ясни и обосновани са правилата, толкова по-малка е вероятността те да бъдат системно престъпвани. Надявам се българските институции, а и компаниите у нас да се поучат от активната политика на американската армия по отношение на социалните мрежи. И, надявам се, не толкова активна политика по отношение на военните действия.
Ако сте военно-настроени, препоръчвам ви в следващите няколко дни да следите блога на David Meerman Scott, където той ще говори именно за присъствието на американската армия в социалните мрежи. Първоначално този пост беше вдъхновен от един стар материал в същия блог и скорошното прессъобщение на департамента по отбраната, а ето че и г-н Скот е решил отново да отдели по-особено внимание на темата.
___
снимка: Dunechaser





2 comments:

Lubo said...

Когато пишеш за американската армия и социалните мрежи, мисля че изпускаш един важен аспект. Армията винаги ще се опитва да цензурира и ограничава, това което пишат служителите й. Представи си един американски войник, който туитва от Афганистан или Ирак, качва снимки и видео във фейсбук как колегите му биват ранени или дори загиват. (Струва ми се, че това вече го е имало?) Едва ли ще се хареса на генералите. Така те губят подкрепата на народа си, който започва все повече да се пита дали каузата въобще си струва.

asktisho said...

Социалните мрежи са чудесен начин за привличане на нови клиенти към бизнеса.

Имам един приятел, който организира пи ар събития само по фейсбук и скайп. Така използва личния си авторитет на професионалист, за да привлича повече хора към марката, за която работи. Използва личните си контакти в социалните мрежи и, за да осигури медийно присъствие на събитията, като спестява значителна сума за реклама на фирмата.

След първоначалните неодобрения от страна на шефовете му, сега те дори го насърчават да бъде по-активен в социалните мрежи през работното си време.

Аз лично съм получавал много предложения за работа, за бизнес партньорство, за публикуване на мои текстове и ред други контакти, които водят до обогатяване на професионалните връзки, отново през социалните мрежи.

Всичко казано по-горе мога да обобщя в едно изречение: "Да съчетаем полезното с приятното!" :)

Тогава и мотивацията на служителите ще е по-висока, и резултатите на фирмата - по-големи.

Със забрани доникъде няма да стигнем. Особено при българския манталитет, където най-добрият начин да накараш някого да запали цигара на точно определено място е ...като поставиш надпис: "пушенето забранено" :)