Полу-убийствено

Провокирана от Събина, се замислих за важните неща. Нещата, които не те убиват, но те правят по-силен. Онези горчиви важни неща, които болезнено са преминали през теб и са те направили една идея по-пораснал, може би малко по-мъдър, но понякога неимоверно по-тъжен. За щастие, само понякога.

Отдавна вече споделих теорията си, че всеки момент, добър или лош, нанася силно влияние върху онова, което после определяш като личност. Но трудните моменти и сълзите по възглавницата доста по-сериозно променят Теб, отколкото веселите събития. Въпреки това от растоянието на времето осъзнаваш, че си силно привързан към "Не мога повече в тоя живот!"-миговете. Затова, с много любов и носталгия пиша за почти-убийствените неща:

1. Смъртта. Е, добре де, това наистина те убива. Но тук имам предвид самото осъзнаване, очакване, треперене пред идеята, че си смъртен. В един момент много се плашех от това и често мислех по темата. Да, но представяте ли си колко щеше да е тъпо, ако над главата ти всеки ден не висеше заплахата на преходността. Тогава би било толкова лесно да кажеш "Това ще го оставя за утре". Да, ама ако няма утре? Ако няма утре за теб или ако няма утре за човека, на когото искаш да наговориш едни сериозни работи? И така ти става ясно, че няма за къде да протакваш. След периода на страха приемаш идеята и минаваш на "Carpe F*ckin' Diem, baby!"

2. Разделите с другите. Боли. Ужасно, ужасно, страхотно много. И все пак животът продължава. Пътят е път, а спътниците се сменят. Не говоря конкретно за любов, а за приятели, дори цели приятелски компании. И съжалявам, ако ви разбивам оптимизма, но никога не е сигурно дали в крайна сметка ще намериш онези спътници, които да останат до края. Но всяка раздяла била и ново начало. Поне така казват. Мен пък продължава да си ме боли, ама живея - оказва се, че няма нищо лошо в болката. И именно живеенето в този момент е положителният факт - просто винаги сама се изумявам как продължавам в такива моменти и как "ами ако..." питанията се изпаряват като утринна роса. Е, отнема им повече време де.

3. Разделите със себе си. Говоря за повратните точки, които наистина коренно те променят. Моментите, в които животът ти кардинално сменя посоката си. и е много трудно да свикнеш с промяната Ама от тия моменти, които може дори след години да си ги намериш в календара и с тотална точност да кажеш "Ето тук е!" Изнасянето за първи път, първата работа, първият голям гаф на първата работа, първата раздяла с дългосрочно гадже, първият мъж, който наистина жестоко ти е разбил сърцето. Всеки първи път е труден, но и следващите не са много по-леки. Но поне при тях имаш на своя страна убедеността, че няма да умреш от това и все някак си ще ти мине.

Нещата, които не те променят, не те правят просто по-силен. Правят те по-друг. Което винаги е хубаво, независимо как го виждаш в момента. А пък после винаги е хубаво да се обръщаш назад и да си спомняш колко малък и беззащитен си се чувствал в момента, а колко силен си бил всъщност. Хайде, няма да философствам повече, а предавам натам. Искам да чуя гласеца на Бисер, Ифи и Калоян.

___
Снимка: nyki_m