Нещо напълно оставих блога да се оправя сам в студения свят, а той е още твърде мъничък, за да се справи :)
В последно време не пиша толкова, колкото би ми се искало и върша повече неща, отколкото би трябвало. Но тази вечер преди около половин час ми дойде прозрение, което (колкото и несъвместимо да е с личната ми политика да не излагам възгледите си за Живота, Вселената и всичко останало в електронен вариант, а само на по чашка с жива компания) реших да споделя с всички, които така или иначе са решили да си загубят малко от времето тук.
В последните дни отвътре ме гложди съмнението, че наближаването на кръглата и плашеща 20-годишнина от светлото ми рождение предполага нуждата от някакъв вид равносметка на това, което ми се е случило досега. Факт е обаче, че не мога да направя нищо подобно - нямам време, но това е по-скоро извинение за липсата на желание. Твърде тривиално и предсказуемо ми изглежда съставянето на таблица от типа "Какво исках - Какво се случи" - а в добрите моменти се лаская от мисълта, че не съм тривиален и предсказуем човек.
От друга страна, колкото и да се напъвам, трудно мога да разгранича лоши и добри моменти в живота си. Много привързана съм към всяка секунда, за да мога просто да я зачеркна с дебелия маркер.
Така, разсъждавайки, стигнах до един много сладък извод: не искам да си пожелавам нищо друго, освен в бъдеще да ми се случват повече неща. Не по-добри, по-весели или по-успешни - просто ПОВЕЧЕ. Защото всяко събитие е като малка част от пъзела, който в крайна сметка формира това, което съм. Естествено, има частички, които изглеждат по-трудносмилаеми в момента. Но независимо как се чувствам - тъжна, сърдита, наранена, объркана - не е зле да се сещам, че този миг вече е част от Аз. А Аз е това, което обичам най-много (може и да звучи егоцентрично - ами, осъдете ме тогава! Поне не ме е страх да си го кажа, нали?) Следователно трудните мигове също трябва да се обичат.
Затова, още преди настъпването на утрешния светъл ден, ще изпреваря всички и сама ще си подаря нещо. Едно припомняне:
В последно време не пиша толкова, колкото би ми се искало и върша повече неща, отколкото би трябвало. Но тази вечер преди около половин час ми дойде прозрение, което (колкото и несъвместимо да е с личната ми политика да не излагам възгледите си за Живота, Вселената и всичко останало в електронен вариант, а само на по чашка с жива компания) реших да споделя с всички, които така или иначе са решили да си загубят малко от времето тук.
В последните дни отвътре ме гложди съмнението, че наближаването на кръглата и плашеща 20-годишнина от светлото ми рождение предполага нуждата от някакъв вид равносметка на това, което ми се е случило досега. Факт е обаче, че не мога да направя нищо подобно - нямам време, но това е по-скоро извинение за липсата на желание. Твърде тривиално и предсказуемо ми изглежда съставянето на таблица от типа "Какво исках - Какво се случи" - а в добрите моменти се лаская от мисълта, че не съм тривиален и предсказуем човек.
От друга страна, колкото и да се напъвам, трудно мога да разгранича лоши и добри моменти в живота си. Много привързана съм към всяка секунда, за да мога просто да я зачеркна с дебелия маркер.
Така, разсъждавайки, стигнах до един много сладък извод: не искам да си пожелавам нищо друго, освен в бъдеще да ми се случват повече неща. Не по-добри, по-весели или по-успешни - просто ПОВЕЧЕ. Защото всяко събитие е като малка част от пъзела, който в крайна сметка формира това, което съм. Естествено, има частички, които изглеждат по-трудносмилаеми в момента. Но независимо как се чувствам - тъжна, сърдита, наранена, объркана - не е зле да се сещам, че този миг вече е част от Аз. А Аз е това, което обичам най-много (може и да звучи егоцентрично - ами, осъдете ме тогава! Поне не ме е страх да си го кажа, нали?) Следователно трудните мигове също трябва да се обичат.
Затова, още преди настъпването на утрешния светъл ден, ще изпреваря всички и сама ще си подаря нещо. Едно припомняне:
С живота сме в разпра,Наздраве за леко горчивите моменти в живота!
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Толкова-любимият-ми Никола Вапцаров
2 comments:
Ако искаш да поговориш за твоя поглед върху живота и човешката природа,ако искаш да споделиш своите чувства или преживявания или ако просто искаш да кажеш нещо,това е мястото за теб. Посети този форум! Може и да ти хареса. human-nature.forummotion.com
Мда, много смислено и мъдро самопожелание. Хареса ми: "Да ми се случват повече неща" Звучи чудесно. Пожелавам ти го от сърце! И нека все пак да са от по-хубавите, нали! :)
Post a Comment