Както бях обещала, пиша какви интересни неща чух на първата част от уебинара "Social Networking is Here to Stay". Всъщност, повечето от нещата са известни на тези, които се занимават дори бегло със социални мрежи и Web 2.0. Първата част на заниманието беше въведение и разясняваше какво са социалните мрежи и защо трябва да се използват, а не как най-успешно може да ги използваме за маркетингови цели - това ще бъде фокусът на втората част от уебинара. И все пак, тук също имаше интересни неща.
Обяснението на лекторът Gini Dietrich за нуждата на хората от социалните медии се съдържа в аналогията с "ефектът на машината за вода" - хората изпитват нужда да споделят с околните, дори това да се случва в откъслечни кратки моменти (както когато отиваш да си налееш чаша вода от машината в офиса и се заговаряш с някого), но в днешно време имат все по-малко възможности да го правят. И тук идва ролята на социалните медии, които ти позволяват "да бъдеш социален пред монитора". Тук се появяват не една и две аналогии, но най-силната от тях беше сравнението на Twitter с "най-големия бар на света" - естествено там може да срещнеш досадници и груби пияници, но пък има и достатъчно хора, с които да проведеш сносен разговор.
Започнала с идеята за тихо участие, днес мрежата позволява на всеки потребител да влияе на решенията на другите. Поради внезапно нарасналата си значимост, потребителите очакват от компаниите да се приспособят към тази промяна и да започнат да водят сериозни разговори - 93% от американците намират за наложително компаниите да се включат в онлайн-пространството, което доказва, че социалният маркетинг вече се превръща в нова норма на корпоративните комуникации. Аудиторията вече не възприема пасивно PR-посланията - тя иска двупосочна комуникация, създаване на връзка, която е единственият начин за спечелване на доверието й и съответно на лоялността на клиентите - а тя става все по-голяма рядкост.
Компаниите се страхуват да навлязат в социалните мрежи, защото усещат, че по този начин губят контрол над разговора с публиките. Дори и да не ви харесва обаче, дискусиите вече се развиват във виртуалното пространство - по-добре е маркетолозите да бъдат част от тях, вместо да странят от социалните мрежи. Особено важно е това, когато се целиш в така наречените "digital natives" - родените през 90-те, които са израстнали в Интернет-пространството.
Един от най-интересните въпроси, на които Джини Дитрих отговори, беше кой трябва да води виртуалните разговори. Тя не смята, че това трябва да бъде задължение на специализиран екип, а трябва да се води от главния мениджър или лицето на компанията, защото неговите публични изяви са основният начин за изграждане на потребителско доверие. Отношението към новите комуникационни канали не трябва да се различава от това към класическите "важни" медии.
No comments:
Post a Comment