С предимство

Нямам навика да пиша в блога си относно кампании, с които се занимавам служебно, но този път няма да се спра. Вярвам, че каузата е добра и повече от необходима.

Накратко какво ме накара да реша да пиша: Петък е, около 6 часа следобед. Час пик, хората се прибират от работата и изхвърчат колкото им крака държат в горещия следобед нагоре по стълбите на метростанция "Люлин". С изключение на някой хора: майка с 5-годишна дъщеря и детска количка, в която лежи другата й дъщеричка, се опитва по някакъв начин да издърпа 'каляската' нагоре. Релси на стълбището естествено няма. Аз явно съм развила свръх-човешко зрение и единствена забелязвам Невидимата Жена. Хората, които ме познават, знаят, че тежа 50 кила с мокри дрехи и имам бицепси колкото средностатистически бройлер. Все пак с майката успяхме да качим количката, като междувременно пак никой от минувачите не пожела да помогне - явно сме се справяли твърде добре. Аз в замяна получих повече, отколкото беше необходимо: лъчезарна усмивка от жената, "Благодаря ви много!" от по-голямата й дъщеричка и невероятния шанс да намачкам пухкавите крачета на малката госпожица в количката.

Та думата ми е за следното: защо сме толкова слепи и никога не забелязваме майките с колички? Защо никога не предлагаме помощ, а само се мръщим, когато трябва да заобиколим някоя мама на тротоара? Какво се случва?

От производителя на бебешки пелени Libero се опитват да привлекат вниманието на хората с кампанията "Бебето с предимство". Няма да цитирам дословно мисията на каузата, но може да се включите в групата във Facebook или да прочетете манифеста. Всички майки пък каня да си сложат по един стикер на количките - може да ги намерите в магазините. Не, няма да видим пълна промяна в нагласите на хората за миг. Но отношението на обществото се възпитава продължително и бавно именно чрез такива инициативи и напомняния колко е важно да бъдем отзивчиви.