Като един истински кино-маниак с нетърпение очаквах да отида на кино, след като пристигнах в Холандия. Когато това най-накрая се случи, се натъкнах на един много интересен момент - а именно, пауза по средата на филма. Като антракт в театъра, но доста по-неочаквано. Естествено, неочаквано само за чужденците - холандците приемат спирането по средата на филма като нещо напълно в реда на нещата.Ето какво се случва: имаш около 5 минути, в които не ти се излиза извън киното. И - О, чудо! - насочваш се към пуканките, колата и всички други зарибявки, които генерират голяма част от доходите на кино-салона. Хитра идея за увеличаване на продажбите и приходите.
Една проста сметка доказва, че голяма кола с пуканки се равнява средно на стойността на билета (факт, който важи и в България, и в Холандия). Голяма част от покупките на храни и напитки в киното спадат към категорията импулсивно купуване и често са провокирани от скука, а не от реална нужда (определено мога да ям пуканки дори след обилна вечеря, въпреки че знам колко са вредни и всичко останало). Само че голяма част от публиката пристига в последните минути преди началото на прожекцията - съответно зрителите бързат да влязат в залата и не се застояват във фоайето, за да напазаруват. Уравнението се решава с... да, пауза по средата на филма. Тогава, безцелно мотаейки се пред залата, за да се разтъпчеш, някак естествено се приближаваш до витрината. Както се казва, тогава няма накъде да бягаш.
Интересно ми е обаче дали този подход може да работи и извън Холандия. Всички чужденци от нашата доста шарена интернационална компания бяха учудени от паузата. Не бих била доволна, ако всеки път ми прекъсват впечатлението от филмовия разказ по подобен агресивен начин, дори когато антрактът е съобразен с прехода на сцените - по мое виждане за да оцениш творбата, трябва да се потопиш по-пълно в кино-усещането. Но тук методът е успешен и работи - доказателство, че всеки маркетингов трик може да бъде оценен, само когато е приложен към конкретен контекст.
Една проста сметка доказва, че голяма кола с пуканки се равнява средно на стойността на билета (факт, който важи и в България, и в Холандия). Голяма част от покупките на храни и напитки в киното спадат към категорията импулсивно купуване и често са провокирани от скука, а не от реална нужда (определено мога да ям пуканки дори след обилна вечеря, въпреки че знам колко са вредни и всичко останало). Само че голяма част от публиката пристига в последните минути преди началото на прожекцията - съответно зрителите бързат да влязат в залата и не се застояват във фоайето, за да напазаруват. Уравнението се решава с... да, пауза по средата на филма. Тогава, безцелно мотаейки се пред залата, за да се разтъпчеш, някак естествено се приближаваш до витрината. Както се казва, тогава няма накъде да бягаш.
Интересно ми е обаче дали този подход може да работи и извън Холандия. Всички чужденци от нашата доста шарена интернационална компания бяха учудени от паузата. Не бих била доволна, ако всеки път ми прекъсват впечатлението от филмовия разказ по подобен агресивен начин, дори когато антрактът е съобразен с прехода на сцените - по мое виждане за да оцениш творбата, трябва да се потопиш по-пълно в кино-усещането. Но тук методът е успешен и работи - доказателство, че всеки маркетингов трик може да бъде оценен, само когато е приложен към конкретен контекст.
3 comments:
Ти не помниш, но така беше и в България в кино FX преди да го закрият (беше на мястото на магазина на Plesio)
Ако започнат такива изпълнения и по-българските кина, очаквам поне лек спад в посещенията. Като се има предвид качеството на повечето филми и отношението на повечето зрители към киното,няма да се случи кой знае какво ако правят анракт. И все пак ще е доста тъпо :)
Това едва ли е толкова широка практика дори и в Холандия. Аз ходих в един от мултиплексите "Пиле" и там нямаше подобна пауза.
Post a Comment