За разлика от България, в Холандия картинката с висшето образование е коренно различна. Тук университетите оперират във високо конкурентна среда и се борят със зъби и нокти за всяко запълнено място - много конкуренти, ограничен пазар (който се смалява все повече поради застаряването на населението и възможността за посещаване на чуждестранни университети). Ето защо тук се организират отворени дни (Open Dag), когато учениците могат да прекрачат прага на университета и да се потопят в атмосферата му.
Тук ръководството всячески се опитва да се хареса на младите и да привлече интереса им - дори с колела висящи от тавана:
Много ползотворна практика е участието на студенти от университета в тази инициатива. Учениците (някои от които са още само на 16!) обикновено идват с родителите си. Малките обаче не обичат да говорят с преподаватели както мама и тате, а предпочитат някой на по-близка възраст да им обясни как се случват нещата, що за хора са лекторите, много здраво ли се учи и т.н. По този начин се скъсява дистанцията и всичко изглежда много по-приятно. Повечето кандидат-студенти обикалят наред няколко университета и задават доста въпроси, преди да започнат да се ориентират накъде да поемат. Следователно кой ще отговаря на въпросите им е от ключово значение - търсят се усмихнати, комуникативни и добри студенти. В началото на деня дори получаваш бриф с напомняне да се усмихваш, да опитваш да помогнеш и други подобни насърчителни инструкции, които често се забравят дори от професионални промоутъри по време на специални събития.
Естествено, университетите се надпреварват кой да представи по-интересни проекти, по-забавни занимания, повече възможности за развитие. Всички топ-проекти на студентите са изложени, както и доста по-рутинни неща от типа на курсови работи и учебници. Освен това се намират и доста по-артистични елементи - като например нашият червен килим и кино-залата с машина за топли пуканки отпред, мултимедията със студентски късометражни филми и множество проекти на студентите по приложни изкуства.
С две думи, отворените дни са един малък празник с доста сериозна подготовка. Едно средно по размери специално събитие със собствена динамика и цели. А като се сетя за постните бели кабинки в НДК по време на изложението за висше образование в София...
Тук ръководството всячески се опитва да се хареса на младите и да привлече интереса им - дори с колела висящи от тавана:
Много ползотворна практика е участието на студенти от университета в тази инициатива. Учениците (някои от които са още само на 16!) обикновено идват с родителите си. Малките обаче не обичат да говорят с преподаватели както мама и тате, а предпочитат някой на по-близка възраст да им обясни как се случват нещата, що за хора са лекторите, много здраво ли се учи и т.н. По този начин се скъсява дистанцията и всичко изглежда много по-приятно. Повечето кандидат-студенти обикалят наред няколко университета и задават доста въпроси, преди да започнат да се ориентират накъде да поемат. Следователно кой ще отговаря на въпросите им е от ключово значение - търсят се усмихнати, комуникативни и добри студенти. В началото на деня дори получаваш бриф с напомняне да се усмихваш, да опитваш да помогнеш и други подобни насърчителни инструкции, които често се забравят дори от професионални промоутъри по време на специални събития.
Естествено, университетите се надпреварват кой да представи по-интересни проекти, по-забавни занимания, повече възможности за развитие. Всички топ-проекти на студентите са изложени, както и доста по-рутинни неща от типа на курсови работи и учебници. Освен това се намират и доста по-артистични елементи - като например нашият червен килим и кино-залата с машина за топли пуканки отпред, мултимедията със студентски късометражни филми и множество проекти на студентите по приложни изкуства.
С две думи, отворените дни са един малък празник с доста сериозна подготовка. Едно средно по размери специално събитие със собствена динамика и цели. А като се сетя за постните бели кабинки в НДК по време на изложението за висше образование в София...
1 comment:
Ехх, ако в България имаше такова отношение от страна на университетите, сигурно щях да откажа от висшето образование, като ги видя предварително какви недъгави същества са.
Post a Comment