Краят на идеята

Понякога имаш много идеи. Добри идеи. Но въпреки това те някакси не успяват да се реализират. Кофти, а? Според организаторите на ShowOff Films има твърде много начини идеята ти да не види бял свят, затова те предоставят място за реализация на творчески проекти:

Серията принтове ме накара да се замисля колко много идеи са станали жертва на всякакви текущи обстоятелства. Само на 21 с 2 години трудов стаж вече имам поне няколко сладки хрумвания, които обаче не са се превърнали в нещо повече.

И тук идва въпросът какво трябва да направиш с идея, която не може да бъде реализирана? Кой е правилният ход: да я запазиш в дълбоките архиви, докато не й дойде времето, да я отпишеш тотално, да се опиташ да я продадеш или просто да я споделиш с надеждата някой друг да я реализира.

Коментирала съм този въпрос с не един човек. Личното ми мнение (което до голяма степен се определя от години, опит или по-скоро липса на такъв, както и присъщия ми оптимизъм) е, че добрите идеи трябва да се популяризират, независимо дали ще спечелиш материални дивиденти от това. Дори самият факт, че твоя идея се реализира, е доказателство за творческите ти способности. Само че, отвръща ми песимистичният опонент, никога не е сигурно, че ще ти бъде дадено заслуженото признание, а идеята ти няма да бъде "взета назаем" от някой предприемчив индивид. Тогава губиш не просто пари, но и точки в собственото си портфолио. Тъй като в България почти никой не обръща внимание на понятия като "колегиална практика" или "етичен кодекс", често се получава именно това. Реално, идеите и концепциите не могат да бъдат защитени по силата на ЗАП.

Въпрос на лична преценка е доколко свободно ще разпространяваш собствените си добри, но неосъществени идеи. Нямам отговор на въпроса, а и не смятам, че има общовалиден такъв. И все пак в 2.0-обществото, когато светът все повече се отваря, е безсмислено да се барикадираш зад собствена Китайска стена.