Преди два дни съвсем случайно попаднах на интересна изложба. Бях решила най-накрая да видя Пикасо, а попаднах и на бонус: Съветска архитектура от 20те и 30те години на 20. век. Естествено, чертежите и скиците са твърде далеч от професионалното ми развитие, за да ги оценя, но пък имаше други интересни неща, които привлякоха вниманието ми - така да се каже, пропаганда и изкуство в едно.
Първо, трябва да отбележа, че самият подход към архитектурата от онова време е силно пропаганден - всички сгради са проектирани с основна цел преминаващият покрай тях да ахне, да се почувства малък и незначителен пред лицето на Властта. Такова впечатление създава например сградата на библиотеката "В. И. Ленин", която бе представена в изложбата.
Друг факт е, че съветските архитекти явно са планирали сградите така, сякаш са били готови за световна империя - стадионът в Лужники е огромен, а залата в Двореца на Съветите е трябвало да има 21 000 места (за сравнение - зала 1 на НДК има "скромните" 3 380).
Още по-интересно е да прочетеш прадядо на днешните прессъобщения - от разстоянието на 90 години интересно звучи, че стадионът в Измайлово ще бъде "огромна действаща машина за преработване на стария и създаване на новия човек", но както вече писах, и днес на всяка крачка виждаме кухи и безсмислени твърдения.
Освен аркитектура, в изложбата бяха представени и други способи за "връзки с обществеността" ("пропаганда" има твърде негативна конотация за много хора, затова съзнателно я избягвам). Като започнем от опростения дизайн на плакатите, които имат много приятен ретро вид в моите очи:
Определено бих си сложила това на стената и днес!
Страхотна находка е и реклама, която ме удари в земята. Явно принципът на контраста "преди-сега" е било добре познат на другарите. Римата на текста добавя едно много приятно усещане и помага за запомнянето на посланието:
Доброхим е "Общество друзей химической обороны и промышленности", което привлича доброволци за използване на химически материали. Оказва се, че стурктурата има главна роля в обучението на хората при употреба на всякаква химия - като почнем от препарати против насекоми и стигнем до гражданска защита (или препарати против... хм, врагове?)
И накрая - внушението за силата на работническата класа стига до детайли като шахматни фигури: по-долу е проект на ... за фигурите "Цар" и "Царица":
Честно казано, малко ми е странно, че архитект (Я.О.Рубанчик) се занимава с дизайн на плакати и проектиране на шахматни фигури, но за креативността граници няма.
Първо, трябва да отбележа, че самият подход към архитектурата от онова време е силно пропаганден - всички сгради са проектирани с основна цел преминаващият покрай тях да ахне, да се почувства малък и незначителен пред лицето на Властта. Такова впечатление създава например сградата на библиотеката "В. И. Ленин", която бе представена в изложбата.
Друг факт е, че съветските архитекти явно са планирали сградите така, сякаш са били готови за световна империя - стадионът в Лужники е огромен, а залата в Двореца на Съветите е трябвало да има 21 000 места (за сравнение - зала 1 на НДК има "скромните" 3 380).
Още по-интересно е да прочетеш прадядо на днешните прессъобщения - от разстоянието на 90 години интересно звучи, че стадионът в Измайлово ще бъде "огромна действаща машина за преработване на стария и създаване на новия човек", но както вече писах, и днес на всяка крачка виждаме кухи и безсмислени твърдения.
Освен аркитектура, в изложбата бяха представени и други способи за "връзки с обществеността" ("пропаганда" има твърде негативна конотация за много хора, затова съзнателно я избягвам). Като започнем от опростения дизайн на плакатите, които имат много приятен ретро вид в моите очи:
Определено бих си сложила това на стената и днес!Страхотна находка е и реклама, която ме удари в земята. Явно принципът на контраста "преди-сега" е било добре познат на другарите. Римата на текста добавя едно много приятно усещане и помага за запомнянето на посланието:
Доброхим е "Общество друзей химической обороны и промышленности", което привлича доброволци за използване на химически материали. Оказва се, че стурктурата има главна роля в обучението на хората при употреба на всякаква химия - като почнем от препарати против насекоми и стигнем до гражданска защита (или препарати против... хм, врагове?)И накрая - внушението за силата на работническата класа стига до детайли като шахматни фигури: по-долу е проект на ... за фигурите "Цар" и "Царица":
Честно казано, малко ми е странно, че архитект (Я.О.Рубанчик) се занимава с дизайн на плакати и проектиране на шахматни фигури, но за креативността граници няма.
No comments:
Post a Comment