Love Actually...

В момента сигурно излитам. Ами, какво да ви кажа - чао!

Чудех се дали въобще да коментирам тази тема, какво да напиша, да кача ли музичка, както често правя при кратко изчезване. Сетих се за две неща, но въпреки че са ми много любими, нито това, нито това описват правилно ситуацията. Първото не става - не отивам на Луната, не съм "so lonesome I could die", а и знам "when I'll be back again". Второто също не се вписва - "Lord I wish it wasn't so" е възможно най-далеч от настроението ми. Но пък и двете песнички са за пътуване и някак приятно се вписват в обстановката - както съм споменавала и преди, понякога съм по Девешки склонна към драматизъм. И вечерта преди да тръгна, изведнъж най-правилното решение се появи в недоспалото ми мозъче изведнъж:

"Whenever I get gloomy with the state of the world, I think about the arrivals gate at Heathrow Airport. General opinion's starting to make out that we live in a world of hatred and greed, but I don't see that. It seems to me that love is everywhere. Often, it's not particularly dignified or newsworthy, but it's always there - fathers and sons, mothers and daughters, husbands and wives, boyfriends, girlfriends, old friends. When the planes hit the Twin Towers, as far as I know, none of the phone calls from the people on board were messages of hate or revenge - they were all messages of love. If you look for it, I've got a sneaking suspicion... love actually is all around."

---

Тези две седмици много хора ми доказаха, че "love actually is all around". Благодаря на всички, които казаха "Чао", както и на тези, които въпреки че не го казаха, сигурно са си го помислили (знаеш си, не се оглеждай, точно към теб е насочена нападката!). Десетте снимки, които скоро ще изгреят на стената на малката стая в Леуарден, далеч не покриват всички, за които си мисля по няколко пъти на ден. Ще се видим скоро, а и, надявам се, ще ме четете още по-скоро. Така че - до понеделник, вторник или сряда :)