Няколко наблюдения относно българското образование:
1. Вчера получих първата си изчерпателна рецензия на курсова работа. Трети курс, пети семестър. Определено не ми е първата курсова.
2. Вече има цели двама преподаватели от СУ в LinkedIn профила ми. А не е като да не съм търсила. Междувременно в НБУ Жюстин си провежда онлайн-дискусии със студентите във Facebook. Защото PR-специалистът вече е длъжен да познава социалните мрежи.3. Днес на лекция имахме цели 6-7 лаптопа. Не защото учим компютърно опосредствена комуникация (която миналия семестър прекарахме в прилежно писане на диктовка от лекции с химикалчета върху хартия), а просто за да сме сигурни, че ще може да покажем презентациите си - един златен, пазен под ключ проектор се отпуска с хиляди молби, но факултетен лаптоп просто няма.
Явно положението отпреди година и половина не се е променило много. Е, вече имало WiFi в двора на Ректората - то и без това вътре парното е толкова слабо, че няма значение дали си в сградата или на двора.
Аман от това желание да завършвам позитивно: Човекът и Оборудването. Пожелавам си през 2009 лавинообразно увеличаване на позитивните примери!
3 comments:
Освен Мария Нейкова и Орлин Спасов едва ли някой друг ще си направи скоро. Нели Огнянова не знам дали се брои "от факултета".
Иначе техническата база ще си стои все същата, защото няма как нещо да се промени, ако се чака само на "даренията" от Медийния панаир. Или на някоя изпросена от Хинки пейка от Мтел... Sad but true... Металика май бяха тва...
Напълно си прав по всички параграфи. И дори техническата база да си стои същата, коригирана само от подобни спорадични дарения, за мен по-дразнещ е фактът, че определени преподаватели не комуникират със студенти по e-mail от страх да не им се задръсти пощата и че на моите крехки 21 години постоянно откривам грешки в лекциите на хора, които би трябвало да са в течение с последните тенденции в сферата си и да учат мен, а не обратното.
Кой е просил бе, аз им заповядах ...
Post a Comment