Saturday, January 10, 2009

Свиркай си!

Не се определям като непоправим оптимист. И аз, както всички, си имам дни, когато нищо не се случва по план, и то в прогресиращо негативна посока. Личен въпрос на избор е обаче как ще приемеш това, което се случва и дали ще си позволиш грехотата да се нервираш за глупости.

5 часа следобед. Пътувам към офиса, тепърва отивам на работа. Не съм си почивала - цяла сутрин писах предложения с шефа, след това на ред беше поредният изпит - 3 часа и половина. И като си помисля, че бързах... А сега ме чака приятен медия мониторинг на тема "Газова криза". Както не е трудно да се сетите, доста материали има за обработване.
Студът от 9-минутното чакане на градски транспорт охлажда леко нервите ми. "Е, поне като сме така натъпкани вътре, ще се стоплим малко", мисля си саркастично. Пристигам в офиса, където вече всички си тръгват. Шефът е нервен, защото закъснява за среща. Все пак имаме време да се понакараме подобаващо, преди да тръгне - не и без моята неоценима помощ, естествено, и двамата сме в лошо настроение. Перфектен петък! Постепенно всички изчезват и към 6:20 вече съм напълно сама. Стоенето поне до 8 не ми мърда.

И в този момент нещо прищраква. Какъв е смисълът сама да се напрягам - нещата трябва да се свършат, а това отнема определено количество време и никакво мрънкане и нерви не могат да променят този прост факт. Сменям бързо операционната система на мозъка. Намирам албумите с латино музика и досадното сновене от компютъра до скенера се превръща магически в повод да си припомня някои стъпки от салсата. След 15 минути гледката отстрани сигурно е твърде странна: момиче по тениска с къс ръкав ритмично подскача с разни изрязани вестникарски фолиа. Важното е, че усмивката лъсва на лицето ми, постепенно доброто настороение се връща.
Акцията е успешна. Работата върви по-лесно - не защото наистина е така, а защото на мен така ми се струва. Scan'n'Salsa Party :) Постепенно купчинката от материали за обработване намалява и се прелива в купчинката "Готови". Мониторът ми намига, питайки "Would you like to scan another page?" На драго сърце, сладурче, но вече няма нищо за сканиране. Всички 116 парчета са готови. Ама то станало 9 без 10! Нищо де, вечерта тепърва започва.
Навън вероятно е по-студено, отколкото следобяд, когато пристигнах, но сега ми е по-топло. Загряла съм добре. Пристигам вкъщи почти в 10, мятам победоносно раницата и съм готова за нови подвизи - желаещи в петък вечер винаги се намират.

Наскоро един приятел отбеляза, че съм единственият човек, който неизменно прибавя усмивчица след думите "bachkam" в Skype. Има моменти, когато имам желние да зарежа цялата тази лудост и да се отдам на спокойно производство на био-сирене в малко село в Южна Франция. Но важното е сам да гледаш позитивно на това, което се случва и да неутрализираш Тъмната страна, когато те налегне безсмислено нервиране. В крайна сметка какво ти се случва зависи и в голяма степен от това с каква нагласа сам избираш да погледнеш на обективните факти.
___
Снимка: Бялата дъска в офиса напомня за нуждата от добро настроение. Благодарение на Къри, която пък сега е болна.





1 comment:

komitata said...

Кой казва, че производството на био-сирене в Южна Франция е спокойна работа :-)