Чакане с положителен резултат

Чакаш дълго, а него все го няма. Обеща, че ще дойде още преди 6 месеца, а се появява чак сега - с небрежната походка на софийски тарикат, напатил много от живота в триъгълника между Коньовица, Ючбунар и Банишора. Мъж, по когото всяко момиче ще си падне, но който има очи само за една. Молеца.

Наистина чакам "Дзифт" отдавна. Въпреки френетичното търсене нямаше начин да се уредя с пропуск за предварителната прожекция по време на София Филм Фест и последните 6 месеца бяха пълна агония. Светлата дата 26 септември е оградена в календара ми от момента, когато се разбра, че премиерата е тогава. И вече мога да си отдъхна, нервната топка в стомаха да изчезне и да напиша точно това, което си мечтаех: Чакането си струваше!!!

Като начало, текстът на Владислав Тодоров е доста добър. Историята е стегната, бърза, с интересни (предвидими или не) обрати - приятно тесто за екранизация. Като дете на демокрацията не мога да съдя от личен опит за истинността на филма, но познати го определиха като "много истински и с добра доза от urban-културата на 60-те и 70-те" (обещах, че ще цитирам!).

Явор Гърдев се е справил страхотно. Отидох с почти свят страх на прожекцията, предупредена от приятели, че високите ми очаквания може и да не се оправдаят - нищо подобно! Възторгът ми няма нищо общо с престъпната доза кофеин, която погълнах - просто филмът е страхотен. Много класическо изпълнение на ноар-стилистиката - играта, визията, интерпретацията на текста са напълно подчинени. Възможността да слушаш час и половина басовия глас на Захари Бахаров може да накара ушите на всички същества от женски пол в залата да се разтопят от кеф. Голямата еротична сцена не е преекспонирана (нещо типично за повечето български филми), а много умно поднесена в паралелен монтаж, който разкрива истинската същност на ситуацията. Култовите сцени със забавни софийски лентяи, разказващи градски легенди, разбиха залата от смях. Визията напомня графичните новели от рода на Sin City. Единственото нещо, което саботира приписването на етикета "перфектно", е драматичното превъзходство в стила на игра на Захари Бахаров над Таня Илиева, но това в известна степен може да се извини и с изменчивата и неподлежаща на описание същност на Ада, залегнала още в романа.

Всъщност не искам да звуча като кино-критик, затова спирам с описанията. Самият факт, че блогвам 30 минути след края на прожекцията, говори достатъчно. Щом четеш това, слушай моята команда:

Марш под строй към най-близкия кино-салон да гледаш първия голям български екшън!!!

Забележка: Дамите да се подготвят за много антиженски настроения и обвинения в "богомолстване" - не си го слагайте на сърцето, аз даже получих извинително обаждане 15 минути по-късно ;)