Thursday, May 15, 2008

Докато смъртта ни раздели (ли?)

Може би фактът, че в момента съм на такава вълна, си казва думата, но е интересно как рекламистите използват мотива за раздялата, за да привлекат вниманието на публиката. Вероятно за по-романтично настроените е плашещ фактът, че в съвременното общество на раздялата се гледа като на една неизбежна закономерност до такава степен, че често темата се превръща в повод за майтап. За мен обаче е интересно как от една щекотлива тема може да се извлече силна рекламна визия.
Първият ми пример вече не е нов, но ми стана любим още с излизането си. Какъв по-добър начин за реклама на адвокатска кантора? "Животът е кратък, разведи се!" :D
Оказва се обаче, че колегите юристи от района на Чикаго, където е поставен билбордът, нямат особено чувство за хумор и определят рекламата като "новото дъно, до което стига рекламата на адвокатски кантори", "тотално непристойна и обидна". Адвокатката, чиято идея е дизайнът пък контрира с префасонираното клише "Адвокатите не са причина за разводите. Хората са причината.". Тя обяснява дръзката рекламна стратегия с обичайната баналност при комуникирането на адвокатски услуги. Явно обаче границите на забавното са различни за всеки и трябва да се внимава с прекаления хумор на чужд гръб. Носеха се слухове, че рекламираната кантора ще трябва да понесе санкции от страна на регулаторните органи. Всеки си плаща.

Друг пример за бърза "пълна промяна" са тези реклами на немски сайт за запознанства. Когато не си доволен от половинката, имаш право на втори шанс, нали?!


Някой от коментарите, които четох за тази кампания, са в посока "как може да се популяризира възможността да зарежеш някого само заради физически характеристики?!", но повечето оценяват иронията и приемат хумористично визиите. Оказва се, че с тях Сачи и Сачи Франкфурт са спечелили награда от Немския клуб на творческите директори. Явно журито е било достатъчно либерално и с чувство за хумор.

Като цяло в съвременното общество битува схващането, че всеки е свободен да преследва щастието. Това все пак е твърде краен начин и не искам да изглеждам твърде коравосърдечна. Обичайте!





1 comment:

Gavriel said...

Странно, точно днес улучих края на тази статийка. След като чета от часове тема за "тъпите манекенки" и след като "обидих" женна, че не изглежда като тях.

Но да, онези приказки със стълбицата, по която преследваме по-хубавото, на практика имат някаква доза истина. За реклама... виждам провокацията, но напоследък рекламите ми се струват твърде директни, и то не в онзи изчистен "ние казваме, че нашето е най-доброто" стил, а с понякога прекалената импресивност. Горните ме дразнят. Не, защото някой е решил да бърка в гнойна рана, вадейки хляб, а защото на повечето хора не им изглеждат иронични, а без масите - закъде сме?

Не ме слушай...
Обичайте, вярно. С мярка, бих добавил.