Тези дни май не остана човек от социалното ми обкръжение, който да не е разбрал, че вчера беше едно от най-мащабните и важни събития, които сме организирали скоро. ВЕЦ Лакатник вече работи, първата руслова централа на Балканите е факт. Имаше голямо откриване, много официални лица, речи и рязане на ленти, предхождано от пресконференция, прессъобщения и продължително говорене с журналисти. Както винаги, има от какво да извадим поуки - дай Боже следващото откриване да бъде още по-добро и голямо.
Един от основните уроци, които извличам от цялата кампания по събитието, е колко важно става говоренето с единен корпоративен глас пред медиите, за да се избегне объркване и пренасищане на медийното пространство. За какво става дума в конкретния казус: клиентът ни подкрепя благотворителната фондация И АЗ МОГА, за популяризирането на която отдели внимание по време на концерта по откриването. Естествено, партньорите ни от фондацията са пожелали да се отблагодарят за помощта като отбележат вниманието, което е отделено за тях на събитието. Съобщението, което са пуснали до медиите, обаче акцентира по-силно на самото откриване, типично бизнес събитие, отколкото на благотворителната инициатива.
Медиите виждат в диспропорционализираната информация ръката на корпоративен манипулатор, който иска да извлече публични дивиденти от благотворителност - твърде често ставаме свидетели на тази тенденция. Умишлено в нашия материал до медиите не бе споменато нищо за благотворителната нотка на концерта - оставихме това на вниманието на присъстващите. Предвиждахме подобна реакция от медиите и не искахме да парадираме с благотворителната дейност. Прессъобщението от Фондацията обаче звучи така, сякаш е пуснато от клиента ни: говори се от негово име, въпреки че източникът на съобщението е посочен.
Двете прессъобщения, нашето и на Фондацията, постигат три учебникарски негативни ефекта: 1. Пренасищане на публичното пространство с еднообразна информация, което кара много журналисти напълно да я пренебрегнат. 2. Разнопосочност в тона на организацията, което води до объркване на нагласите. 3. Негативно отношение, генерирано от позитивите, които организацията се опитва да извлече (в очите на медиите) от благотворителната си дейност.
Нямам желание да се правя на жертва - отчитам и като наша грешка, че не сме съгласували действия с фондацията. Стиковката би могла да елиминира негативните ефекти, дори и да бяха пуснати две съобщения. Не съм доволна само от това, че решенията винаги стават ясни post factum. А старите хора отдавна са казали: "Много баби - хилаво бебе". Надявам се, че съвместното бабуване ще става все по-лесно в бъдеще.
Един от основните уроци, които извличам от цялата кампания по събитието, е колко важно става говоренето с единен корпоративен глас пред медиите, за да се избегне объркване и пренасищане на медийното пространство. За какво става дума в конкретния казус: клиентът ни подкрепя благотворителната фондация И АЗ МОГА, за популяризирането на която отдели внимание по време на концерта по откриването. Естествено, партньорите ни от фондацията са пожелали да се отблагодарят за помощта като отбележат вниманието, което е отделено за тях на събитието. Съобщението, което са пуснали до медиите, обаче акцентира по-силно на самото откриване, типично бизнес събитие, отколкото на благотворителната инициатива.
Медиите виждат в диспропорционализираната информация ръката на корпоративен манипулатор, който иска да извлече публични дивиденти от благотворителност - твърде често ставаме свидетели на тази тенденция. Умишлено в нашия материал до медиите не бе споменато нищо за благотворителната нотка на концерта - оставихме това на вниманието на присъстващите. Предвиждахме подобна реакция от медиите и не искахме да парадираме с благотворителната дейност. Прессъобщението от Фондацията обаче звучи така, сякаш е пуснато от клиента ни: говори се от негово име, въпреки че източникът на съобщението е посочен.
Двете прессъобщения, нашето и на Фондацията, постигат три учебникарски негативни ефекта: 1. Пренасищане на публичното пространство с еднообразна информация, което кара много журналисти напълно да я пренебрегнат. 2. Разнопосочност в тона на организацията, което води до объркване на нагласите. 3. Негативно отношение, генерирано от позитивите, които организацията се опитва да извлече (в очите на медиите) от благотворителната си дейност.
Нямам желание да се правя на жертва - отчитам и като наша грешка, че не сме съгласували действия с фондацията. Стиковката би могла да елиминира негативните ефекти, дори и да бяха пуснати две съобщения. Не съм доволна само от това, че решенията винаги стават ясни post factum. А старите хора отдавна са казали: "Много баби - хилаво бебе". Надявам се, че съвместното бабуване ще става все по-лесно в бъдеще.
No comments:
Post a Comment