Опаковката
"По дрехите посрещат, по ума изпращат." За втората част от изречението не съм много убедена. Понякога отношенията зависят изцяло от това какво излъчване имате, а облеклото много помага (или съответно, много пречи) за създаване на впечатление. Вече ми е почти хоби да оглеждам облеклото на хората във всякакви ситуации - на улицата, в работна среда, през свободното време, на специални събития. И вече съм се нагледала на всякакви безумни ситуации. Поради това съм стигнала до извода, че определено трябва да се въвежда корпоративен дрескод за служителите на всяка уважаваща себе си компания. Просто има хора, на които им е трудно да се справят с това сами.
На работа: все пак шефът не трябва да се превръща в Цербер и да фиксира съвсем точна униформа от типа "Клонираните атакуват". Липсата на идентичност на служителите не само влияе на тяхното лично настроение (вкъщи имам една униформена риза отпреди 3 години, която за нищо на света не бих облякла отново!), но и пречи на възприемането им от клиентите. Сами можете да помислите колко често бъркате сервитьорката, която ви обслужва в заведението.
Все пак видът на служителите трябва да отразява същността на фирмата - в този смисъл е недопустимо един банков служител да не е костюмиран, но това не е задължително за много други професии. Повечето работодатели се ограничават до забрана на маратонки, смъкнати дънки, шорти или ланци марка "Илиянци", а останалите правила за облеклото са доста либерални. В други компании се приемат правилници за облеклото, които са строго фиксирани. Според шефа ми, стига да не идвам на работа "сякаш съм тръгнала на фитнес", всичко е ОК. Все пак изтръпвам като видя "бизнес-дама" с деколте до пъпа, дънки с пайети и коланче с весело пробляскващи камъчета. Ето още малко полезна информация.
Дрескодът трябва да се развива с времето, за да не остава твърде консервативен, но и не може да следи всички модни тенденции. Най-подходящото определение, за което се сещам е, че служителите трябва да изглеждат спретнати - не твърде излъскани, но делови и вдъхващи доверие.
Когато си търсите работа, трябва да се спазва американският израз "Обличай се за работата, която искаш, а не за тази, която имаш" - надали ще ви обърнат сериозно внимание, ако отидете на интервю с дрехи от плажа или грим от снощната дискотека. Тук трябва да се внимава много, тъй като работодателят си поставя задача да ви прецени за много кратък период от време и не е печелившо да му давате повод да се съмнява в надеждността ви.
Вечерно: наистина се изумявам как се появяват хора на корпоративни тържества и събития. Най-пресният пример, за който се сещам, е една дама на рождения ден на вестник КЕШ, която беше дошла на коктейл в резиденция "Бояна" с изискване "вечерно елегантно облекло" по къса червена пола, ботуши и черен пуловер. Прекрасно я допълваше един господин наблизо - по протрити дънки и лилава разкопчана ризка. Въпреки че работният ден формално е свършил, фирмените партита отново имат статут на работни срещи, поради което трябва винаги да имаш наум, че не представяш само себе си, а и организацията, в която работиш.
При официални вечерни събития и за двата пола работата е доста ясно регламентирана: мъжете с костюм - според изискването на поканата повече или по-малко официален; жените могат да си спестят волностите и да заложат на класическата малка черна рокля (да живее неувяхващият стил на мадам Шанел!), разнообразена от ефектни аксесоари. Нищо обаче не може да развали впечатлението повече от зле подбрани аксесоари - споменатите вече ланци, изобилие от скъпоценни стъкълца и други приумици от попфолк-гардероба.
При по-неформални събития присъстващите имат повече свобода, но отново има граници, които не трябва да се прекрачват - гумени джапанки, шушлякови шорти, твърде къси поли или ризки-хавайки.
Лично време: тъй като тук разглеждам не само професионалните, а всички сфери, в които се реализира личността, ми се иска да засегна и личния стил. Не мисля, че човек трябва да се съобразява с нещо друго, освен с индивидуалните си качества и настроението си. Има едно особено чувство, което ти казва дали определена дреха "те отразява" правилно - по принцип и в конкретния момент. Безсмислено е сляпото следване на чуждия стил, което много често се среща - говори за липса на индивидуалност и вяра в собствените качества. А и води до доста комични (за околните!) или направо страшни ситуации като Мис Пиги в дънки с ниска талия и късо потниче. Или невероятната комбинация от розово каренце и зелено райе. Бррр! Не трябва да забравяме съществуването на едно страхотно човешко изобретение - огледалото. То няма навика да лъже и показва доста точно как ще се появите на улицата. И понякога е най-откровеният съветник, стига да му дадете възможност да "говори".
Темата е твърде обширна и исках да маркирам само някои основни позиции. Има доста консултанти и пълни наръчници по въпроса, но за мен това винаги остава въпрос на лично чувство - можеш да си купиш скъпи дрехи, но не можеш да си купиш стил. Той се състои в начина, по който носиш дрехите и как те пасват на собственото ти излъчване. Стилът не може да се посочи с точност, но винаги се усеща - както казва вече споменатата Коко Шанел, "Ако сте били поразени от красотата на някоя жена, но не можете да си спомните с какво е била облечена, това означава, че тя е била облечена безупречно."
4 comments:
Между другото, в една от компаниите, клиент на нашата агенция, са въвели т. нар. jeans day - в петък неуниформените служители могат спокойно да ходят на работа с леко небрежно облекло и дори дънки.
В компанията, където работя петък е т.нар casual day - явно е същото като jean day - всеки може да се облече по начин, който му допада,разбира се карнавалните дрехи са изключени :) През останалите дни лично аз не ходя официално облечен, защото не ми отива на годините - 22, а и не се чувствам добре, пък и не са ми правили забележки ; все пак главната цел е да се чувстваш добре и да даваш максимума от себе си на работното мясно. Това с dress кода е малко преекспонирано, във филмите и рекламите често се срещат персонажи с костюмирани "телца" гледащи втренчено в някой Епъл с една закачлива усмивка - облеклото няма да ни направи бизнесмени, затова дайте да не се занимаваме с консултани по облекло и маниери, просто трябва да се обличаме с дрехи, които ни отиват.
Дам, определено casual-day петъците са добра идея. В много фирми го има, доколкото се рових по темата. От този ден не са облагодетелствани само служителите, които имат пряка връзка с клиенти през съответния ден.
Идеята на дрескода не е да ходиш непремено "официално", а да се придържаш към елементарни правила за стил, за да не се излага фирмата. За повечето фирми достатъчно е простата комбинация от хубави обувки, незабележими дънки и ризка или пуловерче.
При нас единствното изискване е да не си по чехли/къси панталони. Като цяло не бих променил стила си заради работното място, или поне не съм открил работно място, което да ме накара. 8 часа на компютъра предполагат, че трябва да се чувстваш в кожата си с дрехите, с които си.
Post a Comment