В момента чета невероятно сладката книжка на Фредерик Бегбеде "9,99", която горещо препоръчвам за отмора на всеки, свързан с реклама, маркетинг или друго подобно "адско" занимание. Тъй като дълбоко вярвам в силата на самоиронията, ето десетте заповеди на творческия отдел - "които никъде не са написани, а и в никое училище не могат да се научат", както казва главният герой. Е, считайте го за допълнение на обучението:
"1. Създавайки реклама, един добър криейтив не се обръща към потребителя, а към 20-те души в Париж, способни да го вземат на работа (това са Творческите директори на 20-те най-добри рекламни агенции). Следователно, по-важно е да спечелиш награда в Кан, отколкото пазарни дялове за клиенти.
2. Най-добрата идея винаги е първата, но по-важното е, преди да я представиш, да изчакаш три седмици.
3. Рекламата е единствената професия, където ти плащат, за да правиш нещата по-зле. Когато представяш една гениална идея пред клиент и той иска да я съсипе, мисли за заплатата си, после добави няколко палмички в сториборда, за да отидеш да снимаш в Маями.
4. Винаги закъснявай за срещи. Един артист, който идва навреме, не заслужава доверие. Отивайки на среща с 45 минути закъснение, той никога не трябва да се извинява. Най-добре да каже нещо от сорта на: "Добър ден, мога да ви отделя само три минути от времето си". Или да цитира Р. Барт: "Мечтите не продават, продава разумът." Или друг не толкова шик вариант е да започне с цитат на Р. Лоуи: "Грозотата трудно се продава." Никога не забравяйте, че клиентите идват в рекламните агенции, защото са неспособни да раждат идеи. Те страдат от това и ви се сърдят. Ето защо ние трябва да ги ненавиждаме, шефовете на търговските марки са мазохисти и завистници. Те ни плащат, за да ги унижаваме.
5. Когато не сте подготвен, говорете последен и присвоете това, което другите са казали. Във всяка среща последният, който говори, е прав. Смисълът на една среща е да прецакаш другите, никога не го забравяйте.
6. Разликата между старшия и младшия криейтив е, че старшият е по-добре платен и работи по-малко. Колкото повече ти плащат, толкова повече те слушат и толкова по-малко говориш. В тази професия, колкото по на високо седиш, толкова повече трябва да мълчиш, защото колкото по-малко говориш, толкова повече хората те смятат за важен. Извод: за да продадеш една идея на творческия директор, систематично трябва да му напомняш, че идеята е негова. Когато му я представяш, вмъквай изречения от типа на: "Аз се върнах на твоята първоначална насока", или "Това е само разработка на твоята идея от вчера...". Всеки знае, че творческият директор не е казал нищо, което да те вдъхнови, нито е дефинирал посоката на мислене.
6b. Младшият криейтив разказва смешки, на които никой не се смее, а старшият разказва вицове, на които всички се смеят. Това е друг начин, за да ги различиш.
7. Култивирай "отсъствието". На работа идвай към обяд, не поздравявай, когато хората ти казват "добър ден", взимай си тричасова обедна почивка, бъди неоткриваем, когато си в офиса. Ако някой ти направи забележка, отвърни: "Творците нямат работно време, имат само срокове."
8. Не искай мнението на никой относно рекламната кампания, която си измислил. Ако искаш нечие мнение, винаги рискуваш той/тя да ти го даде и не е изключено в последствие да се наложи да се съобразиш с него.
9. Всеки върши работата на човека над него. Стажантът върши работата на арт-директора/копирайтъра, те вършат работата на творческия директор, а той на президента. Колкото си по-важен, толкова по-малко работиш (погледни си пак точка 6-та). Пробутвай цялата си работа на стажанта: ако се хареса концепцията - направи така, че заслугата да изглежда твоя, ако пък се провали, вината си остава за него. Стажантите са новите роби: неплатени, могат да бъдат изхвърлени по всяко време, носят кафе, правят фотокопия - така лесно заменими като бръснарското ножче.
10. Когато твой колега ти разказва за добра идея/слоган, която му е хрумнала, никога не показвай, че ти харесва. Кажи му, че не струва нищо, непродаваемо е или че е изтъркано и е правено сто пъти, или че е плагиатствано от една стара английска реклама. Когато ти покаже тъпа идея, моментално прояви завист, примесена с възхищение."
Just fuckin' brilliant! Замислям се колко от тези неща действат в реалността... Светът не е за честните!
"1. Създавайки реклама, един добър криейтив не се обръща към потребителя, а към 20-те души в Париж, способни да го вземат на работа (това са Творческите директори на 20-те най-добри рекламни агенции). Следователно, по-важно е да спечелиш награда в Кан, отколкото пазарни дялове за клиенти.
2. Най-добрата идея винаги е първата, но по-важното е, преди да я представиш, да изчакаш три седмици.
3. Рекламата е единствената професия, където ти плащат, за да правиш нещата по-зле. Когато представяш една гениална идея пред клиент и той иска да я съсипе, мисли за заплатата си, после добави няколко палмички в сториборда, за да отидеш да снимаш в Маями.
4. Винаги закъснявай за срещи. Един артист, който идва навреме, не заслужава доверие. Отивайки на среща с 45 минути закъснение, той никога не трябва да се извинява. Най-добре да каже нещо от сорта на: "Добър ден, мога да ви отделя само три минути от времето си". Или да цитира Р. Барт: "Мечтите не продават, продава разумът." Или друг не толкова шик вариант е да започне с цитат на Р. Лоуи: "Грозотата трудно се продава." Никога не забравяйте, че клиентите идват в рекламните агенции, защото са неспособни да раждат идеи. Те страдат от това и ви се сърдят. Ето защо ние трябва да ги ненавиждаме, шефовете на търговските марки са мазохисти и завистници. Те ни плащат, за да ги унижаваме.
5. Когато не сте подготвен, говорете последен и присвоете това, което другите са казали. Във всяка среща последният, който говори, е прав. Смисълът на една среща е да прецакаш другите, никога не го забравяйте.
6. Разликата между старшия и младшия криейтив е, че старшият е по-добре платен и работи по-малко. Колкото повече ти плащат, толкова повече те слушат и толкова по-малко говориш. В тази професия, колкото по на високо седиш, толкова повече трябва да мълчиш, защото колкото по-малко говориш, толкова повече хората те смятат за важен. Извод: за да продадеш една идея на творческия директор, систематично трябва да му напомняш, че идеята е негова. Когато му я представяш, вмъквай изречения от типа на: "Аз се върнах на твоята първоначална насока", или "Това е само разработка на твоята идея от вчера...". Всеки знае, че творческият директор не е казал нищо, което да те вдъхнови, нито е дефинирал посоката на мислене.
6b. Младшият криейтив разказва смешки, на които никой не се смее, а старшият разказва вицове, на които всички се смеят. Това е друг начин, за да ги различиш.
7. Култивирай "отсъствието". На работа идвай към обяд, не поздравявай, когато хората ти казват "добър ден", взимай си тричасова обедна почивка, бъди неоткриваем, когато си в офиса. Ако някой ти направи забележка, отвърни: "Творците нямат работно време, имат само срокове."
8. Не искай мнението на никой относно рекламната кампания, която си измислил. Ако искаш нечие мнение, винаги рискуваш той/тя да ти го даде и не е изключено в последствие да се наложи да се съобразиш с него.
9. Всеки върши работата на човека над него. Стажантът върши работата на арт-директора/копирайтъра, те вършат работата на творческия директор, а той на президента. Колкото си по-важен, толкова по-малко работиш (погледни си пак точка 6-та). Пробутвай цялата си работа на стажанта: ако се хареса концепцията - направи така, че заслугата да изглежда твоя, ако пък се провали, вината си остава за него. Стажантите са новите роби: неплатени, могат да бъдат изхвърлени по всяко време, носят кафе, правят фотокопия - така лесно заменими като бръснарското ножче.
10. Когато твой колега ти разказва за добра идея/слоган, която му е хрумнала, никога не показвай, че ти харесва. Кажи му, че не струва нищо, непродаваемо е или че е изтъркано и е правено сто пъти, или че е плагиатствано от една стара английска реклама. Когато ти покаже тъпа идея, моментално прояви завист, примесена с възхищение."
Just fuckin' brilliant! Замислям се колко от тези неща действат в реалността... Светът не е за честните!
No comments:
Post a Comment