До известна степен съм приела Интернет за даденост и само в редки случаи осъзнавам до каква степен всъщност всичко е зависимо от мрежата. Тези дни отново ми стана ясно, че много бързо виртуалното пространство е станало по-реално от физическото. Може би все още не сме достигнали до момента, когато ако не съществуваш в Интернет, не съществуваш въобще, но определено се движим с бързи крачки в тази посока.
Конкретният повод за това "откровение свише" е пускането на обновения сайт на агенцията, в която работя. Само за една или две седмици получихме повече запитвания и оферти за партньорство, отколкото за последния месец. Непрекъснато валят най-различни предложения на печатарски студиа, професионални фотографи и какво ли още не.
В България, както винаги, май се движим с няколко хода след останалата част от технологично развития свят, където вече Google буквално е заменил телефонния указател и справочниците "Кой кой е" - тук все още не можеш да си сигурен дали ще намериш търсената информация (от ROI Communication правят същото наблюдение, затова няма да се разпростирам по този въпрос). Въпреки това все по-често "гугълвам" компании, хора и събития, за да си напиша добре домашното преди среща с клиенти или партньори. И у нас все по-ясно се откроява необходимостта да те има онлайн, за да си конкурентоспособен офлайн.
Компаниите разбират, че трябва да поддържат присъствието си в Интернет не само с тривиално представяне "за да има все пак нещо за нас", но и с повече възможности за обратна връзка и улеснен контакт с всички заинтересовани публики. Без комуникация няма познаваемост, а без познаваемост няма продажби и следователно, печалба. Когато тази схема ти стане ясна, разбираш колко е важно да присъстваш онлайн.
Дори и това, което правя в момента, е продължение на моята същност и, ако говорим професионално, разширяване на познаваемостта на марката Васи: хора, които не ме познават въобще, ме намират онлайн, а други, които ме познават слабо, научават повече за мен чрез Интернет. Тези, които ме познават добре, също обогатяват представата си за мен на базата на "виртуално потребителско изживяване": откриват нови аспекти от моята идентичност или просто затвърждават благоразположението си към мен на базата на удълженото чрез Интернет общуване (не бих имала време да кажа много от нещата, които съм написала, на много от хората, които са ги прочели).
От друга страна обаче, ако комуникаторът не си свърши добре работата, нагласата на потенциалния клиент към продукта може да се влоши и да попречи на марката. В Интернет трябва да внимаваш още повече какво казваш и как го казваш, защото го казваш много по-нависоко и те чуват много повече хора.
Знам, че надали казвам нещо ново - все пак щом четеш това, определено си се научил как да използваш възможностите на Мрежата. Но винаги ме потриса нехайството към толкова евтина и ефективна техника за комуникация като Интернет-присъствието. Като практичен човек смятам, че е просто проява на здрав разум да бъдеш на разположение за парите, които търсят къде да се влеят и нямат нищо против да влязат в твоя джоб, ако знаят как да се свържат с въпросния джоб, панталоните и твоята скромна персона, която ги е обула.
Конкретният повод за това "откровение свише" е пускането на обновения сайт на агенцията, в която работя. Само за една или две седмици получихме повече запитвания и оферти за партньорство, отколкото за последния месец. Непрекъснато валят най-различни предложения на печатарски студиа, професионални фотографи и какво ли още не.
В България, както винаги, май се движим с няколко хода след останалата част от технологично развития свят, където вече Google буквално е заменил телефонния указател и справочниците "Кой кой е" - тук все още не можеш да си сигурен дали ще намериш търсената информация (от ROI Communication правят същото наблюдение, затова няма да се разпростирам по този въпрос). Въпреки това все по-често "гугълвам" компании, хора и събития, за да си напиша добре домашното преди среща с клиенти или партньори. И у нас все по-ясно се откроява необходимостта да те има онлайн, за да си конкурентоспособен офлайн.
Компаниите разбират, че трябва да поддържат присъствието си в Интернет не само с тривиално представяне "за да има все пак нещо за нас", но и с повече възможности за обратна връзка и улеснен контакт с всички заинтересовани публики. Без комуникация няма познаваемост, а без познаваемост няма продажби и следователно, печалба. Когато тази схема ти стане ясна, разбираш колко е важно да присъстваш онлайн.
Дори и това, което правя в момента, е продължение на моята същност и, ако говорим професионално, разширяване на познаваемостта на марката Васи: хора, които не ме познават въобще, ме намират онлайн, а други, които ме познават слабо, научават повече за мен чрез Интернет. Тези, които ме познават добре, също обогатяват представата си за мен на базата на "виртуално потребителско изживяване": откриват нови аспекти от моята идентичност или просто затвърждават благоразположението си към мен на базата на удълженото чрез Интернет общуване (не бих имала време да кажа много от нещата, които съм написала, на много от хората, които са ги прочели).
От друга страна обаче, ако комуникаторът не си свърши добре работата, нагласата на потенциалния клиент към продукта може да се влоши и да попречи на марката. В Интернет трябва да внимаваш още повече какво казваш и как го казваш, защото го казваш много по-нависоко и те чуват много повече хора.
Знам, че надали казвам нещо ново - все пак щом четеш това, определено си се научил как да използваш възможностите на Мрежата. Но винаги ме потриса нехайството към толкова евтина и ефективна техника за комуникация като Интернет-присъствието. Като практичен човек смятам, че е просто проява на здрав разум да бъдеш на разположение за парите, които търсят къде да се влеят и нямат нищо против да влязат в твоя джоб, ако знаят как да се свържат с въпросния джоб, панталоните и твоята скромна персона, която ги е обула.
1 comment:
ако сте дали повече от 300 лева за "обновения сайт на агенцията" - определено сте се прецакали
Post a Comment