Минавайки покрай Чешкия културен център днес, си направих страхотен душевен подарък - отидох да разгледам изложбата "Геометрия на голотата" на фотографа Павел Брунцлик. В момента, когато прекрачиш прага на залата с фотосите, се чувстваш като хипнотизиран. Дъхът ти спира от толкова грация, сила и красота на едно място. Фотографиите са осъдително малко, но количеството определено се замества от качеството. В черно-белите композиции няма нищо излишно: белият фон кара окото да се състредоточи върху значимото - силни и жизнени тела, вплетени едно в друго, търсещи се и намиращи се, привикващи се и разминаващи се.
Брунцлик е създал истински шедьоври - толкова прости и същевременно не само естетически издържани, но и внушаващи конкретно послание. Фотографът инсценира лесни и сложни пози и при построяването на композициите се съветва с балетистите, които коригират идеите му според представите и възможностите си. Естествено, работата му е била силно улеснена от моделите - до един с перфектна физика и изумителни еквилибристични способности. Някой композиции изглеждат почти невъзможни, странно нереални. Изразителността и чистотата на позите изпълват окото.
Горещо препоръчвам тази изложба на всеки, който не я е видял, защото всеки човек търси красотата около себе си. Вероятно тези, които вече са я видяли, ще отидат да я разгледат отново. Поне аз смятам да го направя. Със сигурност ще имам време - фотосите ще бъдат изложени в ЧЦ до 11 януари.
1 comment:
Знаеш ли, и аз мисля да я разгледам отново. Идеята е добра.
Post a Comment