Днес попаднах на материал за PR-техниките, на които залагат британските кандидати в предстоящите избори. Един аспект от статията ми направи впечатление - коментарът относно използването на Интернет като средство за връзка с електората. Кандидатът на Консервативната партия, Дейвид Камерън, набляга на този аспект от кампанията си - нещо, което въобще не е консервативно, а много перспективно. Мисля, че същият подход се възприе дори в по-голяма степен от Мартин Заимов в битката за София (ох, как мразя подобни клишета!). Хвала на подобни PR-професионалисти, като колегите, които се грижат за имиджа на Мартин!!! ЗАБЕЛЕЖКА: тук нямам за цел да оценявам програмата или вероятността за реално изпълнение на точките от нея, а само PR-кампанията
Имидж: За разлика от мрачните генерали, г-н Заимов остава приятно позитивен в изказванията и говори за светлото "ще", което би последвало избирането му, дори многобройните "ще", а не се изкушава да громи скришни и явни провокатори, които уж са заформили велика конспирация с единствена невинна жертва неговата скромна особа. За разлика от налудничавите треньори и леко префърцунените кандидатки, г-н Заимов изтъква бохемската си същност, с което се харесва на младите, но все пак запазва авторитета и сериозността, както подобава на бивш шеф на валутния борд и икономист, специализирал в няколко престижни международни университети.
Към хората: Кампанията на Мартин Заимов впечатлява с широката обществена откритост. Наистина е възприета схемата "близо до народа", която внушава доверие и кара хората (поне тези, които не са твърд електорат на някоя политическа сила, а се интересуват от индивида) ако не да приемат, то поне да се замислят за предимствата на този кандидат пред другите. Оттук се генерира и нарастващ интерес, доказателство за което е непрестанно увеличаващият се процент, който Заимов взима в социологическите проучвания.
Кампанията сама по себе си е изключително интересна и наситена с всякакви нетрадиционни събития. Прекрасно хрумване са студията на открито, които дават на хората възможност за пряк контакт с кандидата - една вечер минах покрай студиото пред БулБанк и бях приятно изненадана от факта, че Мартин си говореше с хората съвсем нормално, без наличието на произволен брой дебеловрати бодигардове. На 4-5 метра стоеше само един дискретен чичко-охранител, който беше почти невидим, ако не го търсиш съзнателно. Явно PR-ите са се усетили, че вероятността от среща с разгневена баба-атентаторка е пренебрежимо малка пред позитивното отношение, което подобен ход генерира у хората.
Технологии: Приятно е да видиш кандидат, който поне си дава вид на загриженост за твоето лично мнение. В този ред на мисли стигам и до темата, от която започнах - а именно онлайн кампанията на Заимов. Сайтът е с приятен дизайн, изчистен, стилен и функционален, с много интерактивност и възможности за обратна връзка. Но това го има и при други.
Наистина добра е идеята за създаване на блог - време беше и у нас да се случи! Все пак на запад това се случва отдавна. Идеята не е уникална сама по себе си, но е и много функционална за привличане на младите хора, които прекарват по-голямата част от времето си в Интернет и са доволни от факта, че поне някой от кандидатите е на "ти" с новите технологии.
Впечатление правят малките детайли, които издават, че при създаването на блога наистина е мислено и премисляно - особено ми хареса секцията "Блогрол за София", както и фактът, че във връзките към други сайтове на първо място е не официалния сайт на кампанията (би било признак на излишна грандоманщина), а страницата на София в Уикипедия. Писането от първо лице и обръщението на "ти" към читателя скъсяват дистанцията и създават приятно усещане. Естествено, надали някой наистина си мисли, че при тази честота на медийни изяви Заимов наистина има време (или желание) да пише сам в блога, но все пак...
Накратко: Не желая да съдя за качествата на кандидата, но ако се провеждаха избори за най-добра кампания, несъмнено Заимов печели моя глас.
Имидж: За разлика от мрачните генерали, г-н Заимов остава приятно позитивен в изказванията и говори за светлото "ще", което би последвало избирането му, дори многобройните "ще", а не се изкушава да громи скришни и явни провокатори, които уж са заформили велика конспирация с единствена невинна жертва неговата скромна особа. За разлика от налудничавите треньори и леко префърцунените кандидатки, г-н Заимов изтъква бохемската си същност, с което се харесва на младите, но все пак запазва авторитета и сериозността, както подобава на бивш шеф на валутния борд и икономист, специализирал в няколко престижни международни университети.
Към хората: Кампанията на Мартин Заимов впечатлява с широката обществена откритост. Наистина е възприета схемата "близо до народа", която внушава доверие и кара хората (поне тези, които не са твърд електорат на някоя политическа сила, а се интересуват от индивида) ако не да приемат, то поне да се замислят за предимствата на този кандидат пред другите. Оттук се генерира и нарастващ интерес, доказателство за което е непрестанно увеличаващият се процент, който Заимов взима в социологическите проучвания.
Кампанията сама по себе си е изключително интересна и наситена с всякакви нетрадиционни събития. Прекрасно хрумване са студията на открито, които дават на хората възможност за пряк контакт с кандидата - една вечер минах покрай студиото пред БулБанк и бях приятно изненадана от факта, че Мартин си говореше с хората съвсем нормално, без наличието на произволен брой дебеловрати бодигардове. На 4-5 метра стоеше само един дискретен чичко-охранител, който беше почти невидим, ако не го търсиш съзнателно. Явно PR-ите са се усетили, че вероятността от среща с разгневена баба-атентаторка е пренебрежимо малка пред позитивното отношение, което подобен ход генерира у хората.
Технологии: Приятно е да видиш кандидат, който поне си дава вид на загриженост за твоето лично мнение. В този ред на мисли стигам и до темата, от която започнах - а именно онлайн кампанията на Заимов. Сайтът е с приятен дизайн, изчистен, стилен и функционален, с много интерактивност и възможности за обратна връзка. Но това го има и при други.
Наистина добра е идеята за създаване на блог - време беше и у нас да се случи! Все пак на запад това се случва отдавна. Идеята не е уникална сама по себе си, но е и много функционална за привличане на младите хора, които прекарват по-голямата част от времето си в Интернет и са доволни от факта, че поне някой от кандидатите е на "ти" с новите технологии.
Впечатление правят малките детайли, които издават, че при създаването на блога наистина е мислено и премисляно - особено ми хареса секцията "Блогрол за София", както и фактът, че във връзките към други сайтове на първо място е не официалния сайт на кампанията (би било признак на излишна грандоманщина), а страницата на София в Уикипедия. Писането от първо лице и обръщението на "ти" към читателя скъсяват дистанцията и създават приятно усещане. Естествено, надали някой наистина си мисли, че при тази честота на медийни изяви Заимов наистина има време (или желание) да пише сам в блога, но все пак...
Накратко: Не желая да съдя за качествата на кандидата, но ако се провеждаха избори за най-добра кампания, несъмнено Заимов печели моя глас.
No comments:
Post a Comment