На ръба

Понякога се изумявам от това, на което са способни някои рекламисти. Често рекламата се задържа точно на леко ронещия се ръб на добрия вкус. Ето и един нагледен пример за тази тенденция:

Няма да се впускам в морализаторски тиради, но ще кажа, че за мен в ролята ми на потребител тази реклама провокира доста неприятно отношение - въпреки захаросаното представяне с романтична музика и стилистика, напомняща весело-жизнерадостен филм на Чарли Чаплин, бездомните си остават бездомни и е безочливо да се рекламират луксозни стоки по този начин. Прекрачването на границата на морала има ефект при стоки, чийто имидж е скандален и това е част от продуктовата характеристика, но не смятам, че плазмените телевизори се числят към тази категория. Апелът за домашен уют е предаден по, меко казано, дебелашки начин.
И на най-добрите рекламисти им се случва да се "пообъркат". Далеч съм от твърдението, че всички зрители ще реагират по еднакъв начин, вероятно на много рекламата ще им хареса. Но трябва да се държи сметка за асоциациите, които рекламата може да породи в ума на другия потребител - този, който ще се почувства засегнат, обиден, огорчен. И трябва да се направи опит неприятното усещане да се сведе до минимум.