Saturday, September 1, 2007

Литовски урок по масова комуникация

На 1 септември в Литва е въведена забрана за продаване на алкохол. "Сухият режим" обхваща не само продажбата в магазините, но и сервирането на спиртни напитки в ресторанти и барове. Забраната е въведена поради факта, че 1 септември е обявен за национален Ден на знанието (това е и първият учебен ден), а според промените в закона за контрол над алкохола е и Ден без спиртни напитки.

Дотук добре. Да приемем, че това е логична инициатива от страна на литовското правителство - знанието и трезвеността стоят добре в една морална плоскост. Но президентът на Литва излиза пред медиите със съжалението, че не е наложил вето на решението и го обявява за "голяма глупост":
"С такива забрани се представяме по комичен начин пред света. С тях няма да решим проблемите. Да затворим ресторантите и баровете във влаковете, да откажем да обслужваме чужденците само за да не могат младежите да пият по една бира по случай 1 септември и да не се повеселят за началото на новата учебна година - по-голяма глупост от това, извинете, едва ли можехме да измислим," споделя пред микрофоните Валдас Адамкус.

Във всички книжки за PR е изведено важното правило, че една организация (каквото е и едно правителство) трябва да излиза в медийното пространство с единна позиция по всички важни въпроси. С подобно изказване президентът не само омаловажава инициативата на законодателната власт, но и създава усещане за "вътрешнокорпоративен" конфликт - и то по, честно казано, доста маловажен въпрос. Вероятно медиите нямаше да тиражират в такава степен новината за сухия режим в Литва, ако не бяха подушили сблъсък на мнения между президента и парламента. Като държавен глава Адамкус не би трябвало да излага негативно мнение по такива щекотливи теми, защото се появява силен риск въпросът да бъде раздухан от обществени организации и да се създаде излишно медийно напрежение. Просто си представям карикатури на първа страница, в които президентът подава на първолаци бутилки бира по случай началото на учебната година...

Примерът доказва добре твърдението, че дори правителството (и особено то, предвид повишеното внимание към управляващите) се нуждае от добри специалисти по комуникация - за да няма място за потенциални гафове, които да се зараждат от нищото.





No comments: