Звучи парадоксално, но се върнах от работа на морето и в момента съм на почивка в София. Обърках ли ви, а?! :) По принцип съм доста активен човек и рядко ме свърта на едно място. Но има дни, когато и аз копнея просто да го давам бавно и полека. Този пост се пише под влиянието на лежерното настроение, което ми дава неделя следобед, умерено топлото време и голяма доза от семейство Жилберто (благодаря на техническия напредък за онлайн радиата, където може да си намериш и станция само с боса нова!!!) .
Тези дни изчезнах от хоризонта, защото хвърчах като совалка по краищата на България, за да върша разни видове работа. Не ме разбирайте погрешно - обожавам да ми е интересно и именно това е причината, поради която с кеф ходя на работа. Но след като се върнах в София, видях се с доста познати и наваксах малко изостаналостта в социалните контакти, сега намерих и време за себе си.
Копнеех просто за един "пенсионерски" уикенд - за душче след сутрешната тренировка йога, за козметик и педикюр, за шопинг-мания в събота сутрин, за четене на изостанали по бюрото книжки, за дълги разходки и разговори с любими хора, които почти са забравили как изглеждам. Просто един уикенд спокойствие, без шумни партита и големи компании - учудващо предвид избраното професионално поприще, но понякога ставам болезнено а-социална. Съмнявам се, че това състояние ви е непознато, просто исках да споделя какво се случва с мен и да се похваля, че отново съм тук ;)
Наскоро един много добър приятел ме попита как си представям идеалното място. Е, май е точно това, което ми се случва тези дни - с една дума, сладко безвремие. Естествено, два дни "в Бразилия" са повече от достатъчни - вече започват да ме сърбят ръцете при мисълта за понеделник, когато циркът започва отново. И съм убедена, че пак ще му се радвам след малката ми ваканция... в София...
Тези дни изчезнах от хоризонта, защото хвърчах като совалка по краищата на България, за да върша разни видове работа. Не ме разбирайте погрешно - обожавам да ми е интересно и именно това е причината, поради която с кеф ходя на работа. Но след като се върнах в София, видях се с доста познати и наваксах малко изостаналостта в социалните контакти, сега намерих и време за себе си.
Копнеех просто за един "пенсионерски" уикенд - за душче след сутрешната тренировка йога, за козметик и педикюр, за шопинг-мания в събота сутрин, за четене на изостанали по бюрото книжки, за дълги разходки и разговори с любими хора, които почти са забравили как изглеждам. Просто един уикенд спокойствие, без шумни партита и големи компании - учудващо предвид избраното професионално поприще, но понякога ставам болезнено а-социална. Съмнявам се, че това състояние ви е непознато, просто исках да споделя какво се случва с мен и да се похваля, че отново съм тук ;)
Наскоро един много добър приятел ме попита как си представям идеалното място. Е, май е точно това, което ми се случва тези дни - с една дума, сладко безвремие. Естествено, два дни "в Бразилия" са повече от достатъчни - вече започват да ме сърбят ръцете при мисълта за понеделник, когато циркът започва отново. И съм убедена, че пак ще му се радвам след малката ми ваканция... в София...
No comments:
Post a Comment