Честит празник!

На 13 Август 1961 година жителите на Берлин се събуждат разделени - през нощта се е появила Стената. Признавам си, че не бях запомнила датата - видях я днес по вестниците. Но това късче информация ме накара да се замисля за много неща. Например за това как 18 години след падането на Берлинската стена ние все още живеем в Източна Европа.

Въпреки че съм "дете на демокрацията", и аз още живея в Източна Европа. Там, където още няма безжичен интернет в университетите. Там, където гражданите развиват смътното усещане, че са трън в очите на управляващите. Там, където полицаите бият туристи, баби и младежи с онлайн-дневници. Там, където на много малко хора им пука за това, което се случва на другите. Там, където бизнесът не се развива, а се краде и се купува. Там, където за милиони няма закони, а за кокошка няма прошка.

Но в България, провинция Източна Европа, започват да се случват и хубави неща: младите излизат на улиците и казват това, което мислят. Образованието става важно поне колкото познанствата. Мислещите се превръщат и в действащи. Дори и да смятате, че не е така, моля ви - неми разваляйте илюзиите, днес все пак е празник...

Надявам се да не живея винаги в Източна Европа. Искам да живея в една България с европейски манталитет. В една България, която се управлява от малко по-други хора - хора без пачки и папки.

За българите обаче 13 Август все още е по-истински празник в сравнение с 9 Ноември. С прискърбие ви честитя празника, приятели!