Няколко неща...

Да, няма как да мина, без да кажа няколко думи за протеста вчера. Събрахме се много, гордея се искрено, че бях част от тези позитивни млади и стари хора, които са разбрали, че няма как гласът им да бъде чут, освен ако не мълчат. Приятели, добре си помълчахме! Казвам "приятели", въпреки че познавах само десетина човека от протестиращите - просто подобно изживяване сплотява. Ако сте пропуснали вчерашния протест, хвърляйте по едно око на http://savestrandja.ludost.net/ за да не порпуснете и следващия. Определено си заслужава - справедлива кауза и прекрасен прилив на надежда и адреналин!

Но всъщност не искам да пиша на дълго и на широко кой, какво, къде или кога. Ще ви разкажа историята по друг начин:

Радко е на по-малко от 6 години. Силвия е на повече.

В началото:
Радко: А вие сега защо протестирате?
Силвия: Защото има едни хора, които искат да ни вземат едни неща [Разбирай - да ни вземат и природата, и свободата на словото], а ние не искаме.

По време на протеста, някъде на бул. "Витоша":
Радко: Искам сладолед!
Силвия: Сега вървим, ще си изпуснем приятелите [в ролята на приятелите - аз и Калина]. След 15 минути, като стигнем, ще ти купя сладолед, обещавам.

Точно преди да пресечем бул. "Г.С.Раковски", срещу храм-паметника "Ал. Невски":
Силвия[маха си лепенката от устата]: Радко, ти си герой! Браво, издържа до края. Сега ще отидем и ще ти купя голям сладолед!
Радко: Ама ти защо си махна лепенката?! Още не сме стигнали!

И така, Радко е моят герой на вечерта. Преди да тръгнем въобще не му се идваше. Когато вече бяхме почти пред храма, той нямаше нищо против да остане още малко с нас и да отложи заветния сладолед. Не знам дали Радко разбираше защо сме там. Но ако имах малко време (и ако не ми беше залепена устата), щях да му обясня:
1) Че има много прекрасни места - хубави прохладни горички и пусти плажове, които никога не съм виждала, но винаги съм мислела, че ще мога да видя - все пак на 20 години животът е пред теб. А сега, щом искат да ни отнемат бъдещите прекрасни почивки, трябва да се противопоставим.
2) Че аз обичам да говоря и е много лошо да ти забраняват да говориш, когато искаш. Да, аз съм още малка риба в блогосферата, но вероятността при липса на спешни мерки да ме "бракониерстват", когато "порасна" е доста по-голяма.
3) Че има много животни, които искам Радко да види в българска гора, а не само на картинки. А Странджа представлява уникално (да подчертая: БЕЗ АНАЛОГ) местообитание с редица уникални за страната редки видове (виж последния абзац тук).
4) Че когато някои хора си мислят, че могат да нарушават правилата и да им се размине, другите хора трябва да им покажат, че това е грешно.

Поздравявам всички протестиращи с песента "Ясен месец веч изгрява". За непросветените, това е маршът на странджанските тракийци и на протестите (текст тук). Разучете я добре, за да можете да я пеете с протестиращите следващия път!

А управляващите (официални и задкулисни) поздравявам с един друг текст:

Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. [чл.39, ал.1, Конституция на Р България]

Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. [чл.15, Конституция на Р България]