Monday, June 11, 2007

Applause!

Човекът е доста странно същество. Той никога не е сигурен в себе си и винаги търси външно одобрение, за да се увери в собственото си величие. Той винаги си дава вид на самоуверено, нахакано, дори понякога арогантно същество. Но вътрешно се възприема като малък, незначителен чарк от машината на Вселената. Затова обича (въпреки че рядко би си признал, дори насаме със самия себе си) да чува от другите добри думи, да получава окуражителни жестове, хвалебствени слова... Това е най-голямото доказателство за неговата позиция в обществото. Това всъщност е единственото свидетелство, което човек може да получи за собственото си съществуване. Защото ако не си видим за другите, има ли те въобще?!
Но всъщност темата, която исках да засегна беше съвсем друга. Извинете ме за лирическо-филосовското въведение. Исках да посоча как действат аплодисментите на настроението на "средностатистическия човек" (мразя този израз - не искам да осреднявам никого!). Или поне как действат на мен. Конкретната причина, поради която се замислих за това, е следната:
Поредната сладурска и страшно позитивна реклама за Coca Cola. Вече направо се пристрастих към нея и то поради няколко причини:
1) Най-очевидната: като редовен потребител на Cola Light ми допада идеята да ми казват, че съм направила потребителски избор-символ на моята гениалност;
2) Като всеки нормален човек грандомаската част в мен ликува, когато й ръкопляскат - макар и с рационалната половина на мозъка си да осъзнавам, че никой не говори конкретно на мен, емоционалната половинка ме дърпа неудържимо да не сменям канала, докато ми ръкопляскат;
3) Идеята, че всички неща са важни и достойни за уважение, независимо колко обикновени изглеждат на пръв поглед, те кара да излезеш сутрин с малко по-горда походка, широка усмивка и увереност в собствената си значимост;
4) Осъзнаването колко позитивни, весели и въобще прекрасни хора има по този свят ти връща вярата в обществото (поне до следващата емисия новини) - а това също те кара да отделяш ендорфини.
Ако обобщим: аплодисменти -> чувство за значимост -> добро настроение -> желание да удариш една Cola Light просто заради приятната асоциация! Проста, но в същото време гениална работа на рекламната агенция. Желанието за величие продава по-добре от секса...
А ето че дори известните обичат аплодисментите - надали спортистите щяха да се представят толкова добре , ако не им ръкопляскаха ;-)
Какво чакаш още? Нали Роналдиньо ти каза - твой ред е да направиш нещо, за което другите да те аплодират.





1 comment:

letq6ta_kalinka said...

Рекламата на Coca Cola e номер 1!!! Аз не пия light, но това е една от напоследък малкото реклами, които ме задържат пред телевизира и не ме карат да превключвам канала. Страшно готини типажи са открили - хем не клиширани, хем толкова познати и близки до повечето хора. Колкото и да гледам, не мога да си избера най-любим момент. Васи, благодаря ти, че благодарение на теб изгледах отново тази рекалама (чета икономика и това клипче ми подобри настроението) :-)
Поздрави !