Tuesday, March 27, 2007

Световъртеж

На органайзера ми вече му стана лошо: срещи с приятели (все по-редки и все по-често само в почивните дни), интервюта за работа, лекции ... понякога и пропуснати лекции заради интервюта за работа ... Когато погледнах за последен път изтерзаните и изписани отгоре до долу странички със задачи за тази седмица, се замислих - кога стана толкова сложно?!
До миналата година нямах истинска грижа на тоя свят. Единственото желание беше да се напъна повече по кандидат-студентските изпити и да вляза в желаната специалност, а пък после да се отдам на заслужена почивка и тук-таме някоя лекция. Ех, колко наивна идея!
Сега грижите стават повече. Вече дори за добре организиран човек като мен става сложно да жонглирам със задачите ...
Категорично съм против да ми се налага да работя още сега! Първо, за мен е важно да съм студент, с лекции и прочие - в крайна сметка ако нямах намерение да ходя на лекции, щях да запиша задочно, нали? Да, но се оказва, че нещата се случват различно. Защото в повечето обяви се среща магическото съчетание "висше образование + опит в съответната сфера" - поне година по специалността. Какво излиза? Че като завърша, трябва вече да съм работила. Ама нали уча, ходя на лекции и т.н.? Защо пък и да не работя, на кого в крайна сметка му трябва сън?! От друга страна, и на мен ми става неудобно в един момент постоянно да крънкам родители за пари и те да ме издържат на тия години. Пък и самостоятелността е доста апетитно блюдо.
И явно още на 20 се започва - работа, лекции (когато евентуялно си свободен), кафе и учене за изпита в 3 през нощта. А откъде ще открадна време, за да се видя с приятеля си, нямам идея. Ами какво стана с плановете за weekend на Мелник? Май ще трябва да почака. До пенсията...





1 comment:

Eternal said...

Нямаш представа , колко си права...



Но не забравяй, че всеки сам стяга вратовръзката си... Някои хора харесват нейния допир близо до гърлото си , но тя не трябва да задушава. А именно това е нейната функция като ограничител...