Не е никаква новина, че образованието в България ... как да го кажа по-меко ... определено не е на конкурентно ниво. Сигурна съм, че всички знаят за симптомите на заболяването: остарели методи на преподаване, лоша материална база, корупция и т.н. Дори отличната диплома се оказва без всякаква реална стойност, защото обикновено теоретичните знания или са зле усвоени, или се оказват твърде остарели и отдалечени от сферата на практиката.
Министърът на образованието Даниел Вълчев като че ли за пръв път от много време насам се зае с нелеката задача да реанимира висшето образование. Изготвената стратегия за развитие има свои плюсове и минуси, но не може да й се отрече, че предлага доста смислен план за първи стъпки към европейските и световни стандарти. За жалост обаче, някои от предложенията (които са ориентирани към въвеждане на световни практики - като например университетските настоятелства) срещат неодобрението на ректори и преподаватели. Дали водени от страх от новото и промяната, така присъщ на българския манталитет, или от опасения за прекъсване на доходните корупционни практики, повечето ректори отказаха осъществяването на реформи от всякакъв род.
Е, естествено при всеки проект има трески за дялане. Дано все пак г-н Вълчев успее да прокара някои от предложенията и дано това да се случи скоро. Защото няма по-голям ужас за студентите от вероятността най-близката им среща с перспективните западни трудови пазари да бъде (на 30 и с отлична диплома от ВУЗ) миенето на прозорците на Европейската комисия в Брюксел.
Реформите накратко (в. "Капитал", бр.11/16 март 2007)
Министърът на образованието Даниел Вълчев като че ли за пръв път от много време насам се зае с нелеката задача да реанимира висшето образование. Изготвената стратегия за развитие има свои плюсове и минуси, но не може да й се отрече, че предлага доста смислен план за първи стъпки към европейските и световни стандарти. За жалост обаче, някои от предложенията (които са ориентирани към въвеждане на световни практики - като например университетските настоятелства) срещат неодобрението на ректори и преподаватели. Дали водени от страх от новото и промяната, така присъщ на българския манталитет, или от опасения за прекъсване на доходните корупционни практики, повечето ректори отказаха осъществяването на реформи от всякакъв род.
Е, естествено при всеки проект има трески за дялане. Дано все пак г-н Вълчев успее да прокара някои от предложенията и дано това да се случи скоро. Защото няма по-голям ужас за студентите от вероятността най-близката им среща с перспективните западни трудови пазари да бъде (на 30 и с отлична диплома от ВУЗ) миенето на прозорците на Европейската комисия в Брюксел.
Реформите накратко (в. "Капитал", бр.11/16 март 2007)
No comments:
Post a Comment