Урок по ентусиазиране на служителите

Винаги ме радват случаите, когато служителите на една компания доказват пълната си отдаденост към фирмата, идеята и марката. Ето накратко и един пример:

Мама работи в Sopharma. Компанията произвежда Нивалин - препарат, който се разработва на базата на активното вещество Галантамин, извличащ се от блатно кокиче. Но, по-важната информация е, че Нивалинът се бори за титлата "Научно постижение" в класацията на БНТ "Събитията на ХХ век".
За любознателните: "уникалният лекарствен продукт е създаден през 1956г. от проф.д-р Димитър Пасков и помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферната нервна система, както и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип." [инфо от тук]

Та, като цяло продуктът е значим и определено заслужава титлата. Но темата тук е друга. Като член на екипа на Sopharma майка ми активно агитира всички колеги, приятели и роднини (включително и нас вкъщи) да гласуваме за Нивалин. Това не е корпоративна политика на фирмата, а лично нейна инициатива. Дори е помолила секретарката на отдела й да разпрати e-mail до всички служители, с който да ги прикани да гласуват. И това ако не е отдаденост!

Ако една компания успее да мотивира служителите си за подобни инициативи, то тя е наистина успяла във вътрешните си комуникации. Е, знам, че на административно ниво в компанията има какво да се желае. И все пак има такива хора, които се превръщат в отдадени евангелисти и с това увличат своя социален кръг. Така нагласите на аудиторията се фокусират отдолу нагоре, т.е. самите служители са "добри маркетолози" и спомагат за изграждането на корпоративната репутация по начин, който създава по-голямо доверие от всяка реклама и дори от най-професионално разработеното прессъобщение. Служителите могат да се превърнат в най-ценния актив за постигането на маркетинговите ви цели - мотивирайте ги, дайте им причина да ви обичат и да взимат работата си присърце. Това се отплаща. И от името на мама: Гласувайте за Нивалин!

___
снимка: Charles C. Ebbets в New York Times