Странно е как някои места могат да ти създадат толкова пълно усещане за спокойствие. Сякаш самият град те прегръща топло и ти казва, че всичко е наред и няма смисъл да се притесняваш за нищо.
Вървиш по паважа, а той ти шепне с гласа на собствените ти токове. Поглеждаш стена, а зидарията по нея ти се усмихва. Тук-таме има тапети от растения по оградите. Дъждът закачливо оставя кратки целувки по бузите ти. Мъглата се лее и кара времето да спре. Слънцето те погалва с топла длан.
Чувстваш се на мястото си, чувстваш се у дома, и то в ден на семеен празник. Докато вървиш из града, сякаш си се прибрал вкъщи - независимо дали наиситина е така, или си тук за пръв път.
Дори хората са аранжирани така, че да формират перфектната среда - в синхрон с мислите и усещанията ти.
Beautyful
Вървиш по паважа, а той ти шепне с гласа на собствените ти токове. Поглеждаш стена, а зидарията по нея ти се усмихва. Тук-таме има тапети от растения по оградите. Дъждът закачливо оставя кратки целувки по бузите ти. Мъглата се лее и кара времето да спре. Слънцето те погалва с топла длан.
Чувстваш се на мястото си, чувстваш се у дома, и то в ден на семеен празник. Докато вървиш из града, сякаш си се прибрал вкъщи - независимо дали наиситина е така, или си тук за пръв път.
Beautyful
Може би си живял тук в минал живот. Или просто съзнанието ти е сънувало подобни улици. Но този град те успокоява.
No comments:
Post a Comment