Есенно стихотворение

Може би е ирония на съдбата, но родената през септември Василена не обича есента. Или поне не я обичах до скоро. За мен периодът септември-ноември се свързва с проливни дъждове, вятър, първи студове, пуловери и чадъри, пускане на парното, мъка по лятото и непостижимо копнение по пролетта. Но пък дори на 22 не е прекалено късно да си смениш вкусовете :)

A bed for two, originally uploaded by Vassilena.

Сега много харесвам есента. Невероятни цветове, хладно, но пък весело слънчице, романтични мъгли. Ето как изглежда есента ми през фотообектив. А докато се разхождаш и търсиш "КадърЪТ!", въобще не усещаш, че ти е малко хладно на пръстите. Е, ако го усетиш, винаги може да те стопли мисълта за топлото кафе с мляко, което ще си спретнеш, докато сваляш снимките на компютъра.

Autumn Portrait, originally uploaded by Vassilena.

И разхождайки се в месеца на Киномания, театралните премиери, сезонният дебют на Toffee Nut Latte и подготовките за 8 декември, се сещам за любима топла есенна поезия, точно 20 години по-възрастна от мен:

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Недялко Йорданов е просто много точен. А аз обичам кестени.