Обърни внимание!

Днес е Blog Action Day и се присъединявам към инициативата с кратък пост за това защо е важно да има шум около темата за климатичните промени.

Първо, за незапознатите - Blog Action Day не е насочен само към екологични теми, а всяка година се старае да привлече вниманието към глобален проблем. Звездата на BAD09 е глобалното затопляне. Фокусът всяка година се определя чрез допитване до блогъри от целия свят и тази година самите участници определиха климатичните промени като въпрос, за който трябва да се говори.

Екологичната тематика винаги е била доста спорна. Колкото еко-активисти има на този свят, толкова са и скептиците. А може би дори повече. Това определено е хубаво - добре е да има различни гледни точки, за да може всеки сам да си създаде мнение и да направи информиран избор. Не отричам, че световният глад и бедност или проблемите на демокрацията и свободата на словото са също толкова важни въпроси, за които трябва да се предприемат активни действия. Но ако погледнем общата картина, проблемите на човечеството ще съществуват само докато има човечество. Не, не сме толкова застрашени и не виждам апокалипсис, витаещ в най-близко бъдеще. Но въпреки това смятам, че дългосрочното планиране на съществуването ни е най-вярната крачка, която може да предприемем.

Да привлечем внимание
Blog Action Day не е изграден на базата на илюзии за незабавна и категорична промяна на световното статукво. Ако организаторите имаха такива амбиции, бих ги отсвирила безпардонно като твърде големи идеалисти. Те обаче имат много ясно виждане за целите на кампанията: да се създаде публична дискусия и да се привлече обществено внимание. Това е, нищо повече. Надеждите са по-големи и се надявам да се превърнат в реалност: "От тази дискусия естествено ще се зародят идеи, съвети, планове и действия." Реалистичните очаквания са точно това, което е нужно - достатъчно много мечтатели има.

Думите не са действия
Това, което аз правя, а и много други блогъри правят, е да пишат. На пръв поглед нищо не би могло да е по-безполезно. Но най-трудната промяна в световния ред е промяната, която трябва да се случи в главите на хората. Ако можех да сменя всички крушки в София с диодно осветление, вероятно щях да го направя. Но едиственото, което мога да направя, е да продължа да намилам на приятели и познати да преминат на енергоспестяващи крушки. Може пък да се получи. Може пък някой най-накрая да зареже вечно гладното за бензин Mitsubishi и да почне да ползва метрото. Може и някой да започне да си събира боклука разделно и да гаси лампите в хола, когато отива до съседите за по бира. А ако на достатъчно хора започне да им пука, на хората в меките кресла от последните етажи на бизнес-сградите ще им се наложи да започнат да обръщат внимание на гласа на потребителите и да прилагат по-ефективни практики на производство и дистрибуция. Тоест - трябва да се започне от някъде, точно както с диетите: ако всеки ден си казваш как от утре започваш да тичаш в парка, а се тъпчеш с хамбургери, скоро неминуемо ще станеш 130 кила.

Зеленото е новото черно
Не е новина, че всички компании се опитват да изглеждат загрижени за околната среда - това е новата повсеместна маркетингова мода. Колкото и порочна да е greenwashing практиката на някои (повечето?) корпорации, тя е и леко позитивен знак. Да, реална промяна все още не се случва. Но пък щом компаниите се напъват да си надянат зелен костюм, значи силата на общественото мнение може да доведе до промяна. А ако общественият контрол се засили, то компаниите ще излязат от зеления маскен бал и наистина ще се преориентират към устойчиво развитие.

Бля-бля!
Ако не сте съгласни, спорете. Ако пък сте убедени, че промяна трябва, дайте предложение как тя да се случи. Защото в спорът се ражда истината, нали?