Вчера беше вечер на професионалната кино-класика. И преди съм гледала "Thank you for smoking", но се оказва, че не съм писала по темата. Интересът ми към филма е провокиран по-скоро от сравнителната му обвързаност с това, което и аз съм избрала за професия (въпреки че не пуша и нямам намерения все още да ставам PR на "Булгартабак", например)
Изниква ми следното морално питане: като изключим всички красиво овъртяни думи, дали Ник Нейлър е въплъщение на модерния дявол или е просто човек, който си върши работата? И в този ред на мисли, как в преобладаващо сивия свят на маркетинга и PR-a различаваш белите и черните каузи? Дали ако си рекламист и работиш по новата кампания на Jim Beam, можеш спокойно да спиш нощем? Ами ако си в Greenpeace, оправдани ли са нападките в прекалено раздут щаб и търсене на кухата сензация при екологичните акции за сметка на реалния ефект?
Отговорът от филма е прост: Повечето добри и лоши дела на планетата се правят, за да можеш да си платиш ипотеката. Светът щеше да е много по-различно място, ако всички живееха под наем.
Когато продаваш доверие, за да си изкарваш хляба, те налягат едни много настоятелни морални въпроси. Вярата в саморегулацията или в справедливия съд на общественото мнение са много красиви, но отчайващо наивни. Всички човешки същества са податливи на влияние, а общественото мнение е меко като пластелин и готова за оформяне в причудливи форми под натиска на веща ръка. Саморегулация пък поне у нас още няма, но дори в държави със стриктни професионални етички кодекси се намират пътечки за заобикаляне - цигари, алкохол, лекарства и какви ли не други индустрии привличат най-креативните типове в сферата на публичността, защото там и печалбите са големи.
Въобще нямам намерение да основавам някакъв морален съд и да накарам всички маркетолози, рекламисти и PR-и да минат в редичка през него. Просто и аз се питам някакви неща, за които невинаги намирам отговор. За момента обаче забелязвам следното: много малко хора имат сериозно желание да отидат в Ада. Следователно, ако маркетинговият директор или агенция предложи някаква позитивна CSR кампания и се обоснове с извличането на положителна репутация за компанията, инициативата може и да получи зелена светлина от ръководството. Правили сме го с клиенти, а и все по-често самите клиенти търсят участие в благотворителни или социално отговорни дейности. Да, мотивите са егоистични: "Да направим така, че компанията ни да изглежда добре." Но кой казва, че от това не може да произлезе нещо в реална полза на обществото?
И за финал няколко любими реплики с надеждата да не ми се налага да работя с такива хора (често?!)
BR: We don't sell Tic Tacs, we sell cigarettes. And they're cool, available, and *addictive*. The job is almost done for us.
Nick Naylor: Whoa, Joey I'm never wrong.
Joey Naylor: But you can't always be right...
Nick Naylor: Well, if it's your job to be right, then you're never wrong.
Joey Naylor: But what if you are wrong?
Nick Naylor: OK, let's say that you're defending chocolate, and I'm defending vanilla. Now if I were to say to you: 'Vanilla is the best flavour ice-cream', you'd say...
Joey Naylor: No, chocolate is.
Nick Naylor: Exactly, but you can't win that argument... so, I'll ask you: so you think chocolate is the end all and the all of ice-cream, do you?
Joey Naylor: It's the best ice-cream, I wouldn't order any other.
Nick Naylor: Oh! So it's all chocolate for you is it?
Joey Naylor: Yes, chocolate is all I need.
Nick Naylor: Well, I need more than chocolate, and for that matter I need more than vanilla. I believe that we need freedom. And choice when it comes to our ice-cream, and that Joey Naylor, that is the defintion of liberty.
Joey Naylor: But that's not what we're talking about
Nick Naylor: Ah! But that's what I'm talking about.
Joey Naylor: ...but you didn't prove that vanilla was the best...
Nick Naylor: I didn't have to. I proved that you're wrong, and if you're wrong I'm right.
Joey Naylor: But you still didn't convince me
Nick Naylor: It's that I'm not after you. I'm after them.
[points into the crowd]
Nick Naylor: Michael Jordan plays ball. Charles Manson kills people. I talk. Everyone has a talent.
___
постер: IMDB
Изниква ми следното морално питане: като изключим всички красиво овъртяни думи, дали Ник Нейлър е въплъщение на модерния дявол или е просто човек, който си върши работата? И в този ред на мисли, как в преобладаващо сивия свят на маркетинга и PR-a различаваш белите и черните каузи? Дали ако си рекламист и работиш по новата кампания на Jim Beam, можеш спокойно да спиш нощем? Ами ако си в Greenpeace, оправдани ли са нападките в прекалено раздут щаб и търсене на кухата сензация при екологичните акции за сметка на реалния ефект?
Отговорът от филма е прост: Повечето добри и лоши дела на планетата се правят, за да можеш да си платиш ипотеката. Светът щеше да е много по-различно място, ако всички живееха под наем.
Когато продаваш доверие, за да си изкарваш хляба, те налягат едни много настоятелни морални въпроси. Вярата в саморегулацията или в справедливия съд на общественото мнение са много красиви, но отчайващо наивни. Всички човешки същества са податливи на влияние, а общественото мнение е меко като пластелин и готова за оформяне в причудливи форми под натиска на веща ръка. Саморегулация пък поне у нас още няма, но дори в държави със стриктни професионални етички кодекси се намират пътечки за заобикаляне - цигари, алкохол, лекарства и какви ли не други индустрии привличат най-креативните типове в сферата на публичността, защото там и печалбите са големи.
Въобще нямам намерение да основавам някакъв морален съд и да накарам всички маркетолози, рекламисти и PR-и да минат в редичка през него. Просто и аз се питам някакви неща, за които невинаги намирам отговор. За момента обаче забелязвам следното: много малко хора имат сериозно желание да отидат в Ада. Следователно, ако маркетинговият директор или агенция предложи някаква позитивна CSR кампания и се обоснове с извличането на положителна репутация за компанията, инициативата може и да получи зелена светлина от ръководството. Правили сме го с клиенти, а и все по-често самите клиенти търсят участие в благотворителни или социално отговорни дейности. Да, мотивите са егоистични: "Да направим така, че компанията ни да изглежда добре." Но кой казва, че от това не може да произлезе нещо в реална полза на обществото?
И за финал няколко любими реплики с надеждата да не ми се налага да работя с такива хора (често?!)
BR: We don't sell Tic Tacs, we sell cigarettes. And they're cool, available, and *addictive*. The job is almost done for us.
-------------------
Nick Naylor: My job requires a certain... moral flexibility.-------------------
Joey Naylor: ...so what happens when you're wrong? Nick Naylor: Whoa, Joey I'm never wrong.
Joey Naylor: But you can't always be right...
Nick Naylor: Well, if it's your job to be right, then you're never wrong.
Joey Naylor: But what if you are wrong?
Nick Naylor: OK, let's say that you're defending chocolate, and I'm defending vanilla. Now if I were to say to you: 'Vanilla is the best flavour ice-cream', you'd say...
Joey Naylor: No, chocolate is.
Nick Naylor: Exactly, but you can't win that argument... so, I'll ask you: so you think chocolate is the end all and the all of ice-cream, do you?
Joey Naylor: It's the best ice-cream, I wouldn't order any other.
Nick Naylor: Oh! So it's all chocolate for you is it?
Joey Naylor: Yes, chocolate is all I need.
Nick Naylor: Well, I need more than chocolate, and for that matter I need more than vanilla. I believe that we need freedom. And choice when it comes to our ice-cream, and that Joey Naylor, that is the defintion of liberty.
Joey Naylor: But that's not what we're talking about
Nick Naylor: Ah! But that's what I'm talking about.
Joey Naylor: ...but you didn't prove that vanilla was the best...
Nick Naylor: I didn't have to. I proved that you're wrong, and if you're wrong I'm right.
Joey Naylor: But you still didn't convince me
Nick Naylor: It's that I'm not after you. I'm after them.
[points into the crowd]
-------------------
Nick Naylor: I don't have a MD or law degree. I have a bachelor's in kicking butt and taking names.-------------------
Nick Naylor: Gentlemen, practice these words in front of the mirror: Although we are constantly exploring the subject, currently there is no direct evidence that links cellphone usage to brain cancer.Nick Naylor: Michael Jordan plays ball. Charles Manson kills people. I talk. Everyone has a talent.
___
постер: IMDB
2 comments:
Ммм, много найс филм ;)
Нещо интересно, което скоро написа по темата Тим Сандърс : "Social Responsibility Is Dead"
http://adage.com/goodworks/post?article_id=139091
Post a Comment