Градиш години, рушиш за минути

Искрената изповед на обикновен клиент

Вчера имах среща, за която ми трябваше връзка с Интернет. Тъй като нещата щяха да се проточат, а батерията на лаптопа ми е изтъняла като манекенка готова за новия сезон, беше добре наблизо да се намират и контакти. Кратките изисквания в ситуацията, а и почти наркоманската ми любов към кафето, ме насочиха към едно-единствено място - Онда. Сега няма да навлизам в подробности защо се радвам на Онда, но е достатъчно да кажа, че по една или друга причина чувствам привързаност към веригата.

Само че отношенията с една марка много приличат на отношенията с гаджето ти след 2-3 месеца от началото на връзката - всичко е прекрасно и розово, но ако видиш някакъв сериозен пропуск, изчезваш яко дим. Ентусиазмът в отношенията е налице, но връзката е твърде крехка, за да издържи някакви големи сътресения. Точно това се случи вчера.
След първата "Онда", в която отидохме и където нямаше контакти достатъчно наблизо ("уф!" номер 1), се отправихме към следващата - голямата до Руската църква, където ходя дори по-често. Седнахме на по кафе, мъфин и разговорче, а след 20 минути дойде една девойка от баристите и ни обясни (грешка, заяви ни), че след 5 минути затварят. Да, на вратата може и да пише, че работят до 9, но те всъщност работят до 8. Ако бяха сменили работното време без да разбера, щях да приема, че аз съм неориентирана, но на вратата черно на бяло (бяло на стъклено) си пишеше "21:00". Може би щеше да помогне, ако служителката беше дала обяснение - дори нещо очевидно от типа "Това е лятното ни работно време, съжалявам за неудобството". Но не - само категоричното "Не, работим до 8."

Когато дойде второ разочарование за една вечер, ти трябва съвсем малко - малкото дойде друга сервитьорка, която уж приветливо на три пъти попита дали да не ни завие за вкъщи един наполовина изяден мъфин. Ама наистина ли сме сигурни? Съзнавам, че конкретно това оплакване влиза в женската графа "Не беше това, което каза, а начинът, по-който го каза!", но чувството на раздразнение доказва много ясно, че струпат ли се много неща на главата на клиента, той губи възможността си за трезва преценка и всичко оттук нататък го дразни по default. А нужно ли е въобще да стигаме до това състояние?

Аз може и да продължа да ходя в "Онда" поради отчайващата още липса на алтернативи. Със сигурност ще е много по-рядко. А се съмнявам, че ще мога да заведа компания отново там - кой знае какво ще се случи. И точно толкова бързо от две-годишното добро впечатление не остана и помен. Репутацията е безгранично крехка.

Извод: Научете служителите да се извиняват на клиентите ви. И тук отново идва паралелът с връзките - дори когато не знае какво е направил, умният мъж пак се извинява. ;)

__
снимка: elliott_andrew