Paroles et paroles et paroles et paroles
Paroles et encore des paroles que tu sèmes au vent.
- Dalida
Paroles et encore des paroles que tu sèmes au vent.
- Dalida
Писането е лесно. Но писането така, че да кажеш нещо смислено по добър начин, е неимоверно трудно. Когато пък правиш това ежедневно и си вадиш хляба с думи, въпросът става още по-проблемен.
В PR-сферата доста често ставам свидетел на какви ли не "шедьоври". Ако сте решили, че все пак има какво да кажете, поне го кажете добре. Лесно и елементарно е да се впуснеш в клиширани фрази и нищо незначещи изрази, които ти спестяват време и мисловна дейност, но после дразнят цяла върволица от четящи (естествено, ако си късметлия някой да обърне внимание на скучния текст). Съответно, на журналистите им се налага да преглеждат по нямам-си-дори-идея-колко прессъобещия - след третото всички изглеждат еднакви. Този ефект в голяма степен се дължи на клишетата. Ето и малко информация от кои думи журналистите в САЩ буквално се изприщват.
Сред най-големите паразити TechChurch посочват*:
- лидер/водещ
- най-добър/голям/бърз/т.н.
- иновативен/иновация
- революционен
- общопризнат
- стратегическо партньорство
(*изброила съм само някои от 10-те, споменати в материала, на база на субективното ми мнение за употребата им у нас)
Всеки си има собствен филтър за отсяване на стойностната информация - от MarketingProfs дават и по-общи знаци за ранно засичане на прессъобщенията, които директно да влязат в "кръглото чекмедже" на журналиста. Едно е сигурно - взаимното зачитане на двойката PR-журналист изисква да спестиш всички "бля-бля" фрази, които сам не желаеш да чуваш и четеш. Все пак е желателно информацията, която изпращаш, да грабва вниманието дотолкова, че журналистът да обмисли публикуване на материал по темата, а най-доброто би било текстът да се нуждае от минимално количество промени, за да намери мястото си в медията. Обяснението на нещата на нормален, достъпен и ясен език е най-добрата опция. Стриктно спазваните тежки и сериозни изречения трябва да си останат в някоя прашна тъмночервена папка с надпис "Дело", където им е мястото.
При вида на утежнени фрази от по 8 реда и гъста гора от клиширани думи през главата на четящия минава само една мисъл: "Тъй като този, който пише, не знае как точно продуктът е от полза за потребителите, той се крие зад професионалния жаргон." (Това определено не е единствената смислена фраза от този манифест[PDF], която трябва да се запомни). Наистина ли това е впечатлението, което искате да оставите у колегите-журналисти?
UPDATE: Оказа се, че манифестът е придружен и от много интересно сайтче - Gobbledygook Grader, което може да оцени текста на прессъобщението ви за наличието на прекалени количества клишета. За жалост, работи само с текст на английски, но е интересна джаджа и доказва колко сериозно сме се заринали със заучени паразити, щом чак е необходима система за оценяването им.
___
снимка: briansolis
В PR-сферата доста често ставам свидетел на какви ли не "шедьоври". Ако сте решили, че все пак има какво да кажете, поне го кажете добре. Лесно и елементарно е да се впуснеш в клиширани фрази и нищо незначещи изрази, които ти спестяват време и мисловна дейност, но после дразнят цяла върволица от четящи (естествено, ако си късметлия някой да обърне внимание на скучния текст). Съответно, на журналистите им се налага да преглеждат по нямам-си-дори-идея-колко прессъобещия - след третото всички изглеждат еднакви. Този ефект в голяма степен се дължи на клишетата. Ето и малко информация от кои думи журналистите в САЩ буквално се изприщват.Сред най-големите паразити TechChurch посочват*:
- лидер/водещ
- най-добър/голям/бърз/т.н.
- иновативен/иновация
- революционен
- общопризнат
- стратегическо партньорство
(*изброила съм само някои от 10-те, споменати в материала, на база на субективното ми мнение за употребата им у нас)
Всеки си има собствен филтър за отсяване на стойностната информация - от MarketingProfs дават и по-общи знаци за ранно засичане на прессъобщенията, които директно да влязат в "кръглото чекмедже" на журналиста. Едно е сигурно - взаимното зачитане на двойката PR-журналист изисква да спестиш всички "бля-бля" фрази, които сам не желаеш да чуваш и четеш. Все пак е желателно информацията, която изпращаш, да грабва вниманието дотолкова, че журналистът да обмисли публикуване на материал по темата, а най-доброто би било текстът да се нуждае от минимално количество промени, за да намери мястото си в медията. Обяснението на нещата на нормален, достъпен и ясен език е най-добрата опция. Стриктно спазваните тежки и сериозни изречения трябва да си останат в някоя прашна тъмночервена папка с надпис "Дело", където им е мястото.
При вида на утежнени фрази от по 8 реда и гъста гора от клиширани думи през главата на четящия минава само една мисъл: "Тъй като този, който пише, не знае как точно продуктът е от полза за потребителите, той се крие зад професионалния жаргон." (Това определено не е единствената смислена фраза от този манифест[PDF], която трябва да се запомни). Наистина ли това е впечатлението, което искате да оставите у колегите-журналисти?
UPDATE: Оказа се, че манифестът е придружен и от много интересно сайтче - Gobbledygook Grader, което може да оцени текста на прессъобщението ви за наличието на прекалени количества клишета. За жалост, работи само с текст на английски, но е интересна джаджа и доказва колко сериозно сме се заринали със заучени паразити, щом чак е необходима система за оценяването им.
___
снимка: briansolis
1 comment:
По този повод се сетих за един от съветите за писане на Джордж Оруел:
1. Никога не използвайте метафора, сравнение или друга езикова
фигура, която сте виждали публикувана!
Това звучи лесно, но на практика е невероятно трудно. Фрази като “стоя
рамо до рамо”, “виси на косъм”, “ахилесова пета”, “лебедова песен” бързо
хрумват, а и звучат комфортно и мелодично.
Точно по тази причина те трябва да се избягват. Баналните фрази са
толкова употребявани, че вече не носят никакъв емоционален отговор.
Отделете време да измислите нови, свежи и силни образи!
Струва ми се, че това е добре да се има предвид за всяка форма на боравене с думи.
Post a Comment