В петък посетих виртуално един любопитен интернет семинар, третиращ темата за вирусния маркетинг. Привлечена от името на Guy Kawasaki, намерих и няколко други интересни участници, които споделиха своя опит.
В началото Кавазаки направи кратко въведение за това как използва Twitter и въведе интересни "помагала" като ObjectiveMarketer (позволява създаване на персонален retweet-таб, групиране на линковете по теми и още), TwitterFeed (импортване на хранилката на блога директно в twitter-stream-а) и TwitterHawk (изпраща персонални съобщения до всеки, който е туитнал необходима дума или фраза срещу 5 цента на брой). След това даде думата на другите участници, като ги насочваше с доста добри въпроси.
Andy Sernovitz (основател на GasPedal, консултантска компания за WOM) обясни теорията си за любовта като част от маркетинга (чували сме го от Саатчи вече, знам) и сравни маркетолога с влюбен тийнейджър - и двамата постоянно говорят за обекта на любовта си. Ако успееш да накараш хората да се влюбят в марката ти, печелиш устойчиво преимущество пред конкурентите, което е особено важно във време на криза. Ако оставиш любовта да се разрасне, хората са готови не само смутено да промърморят, но да изкрещят пред целия свят привързаността си - което ти печели много нови последователи.
Според Серновиц този подход работи само в полза на "добрите момчета", с което съм готова да поспоря - винаги настръхвам, когато маркетолог заговори за свързана с морала тема. Все пак е вярно, че ако не поддържаш качеството на продукта/услугата, вирусната любов ще се превърне във вирусно недоволство.
Той наблегна и на нещо много просто, но често забравяно - ако имаш нужда от нещо, просто помоли аудиторията си. Хората са отзивчиви, особено когато те харесват.
Stephanie Miller (Return Path, компания за e-mail маркетинг) сподели опита си за "заразяване" на B2B клиенти, което се случва все още рядко - свикнали сме да възприемаме вирусният маркетинг като подход предимно насочен към крайни клиенти.
Тя припомни прастарата мъдрост, че трябва да говориш, само ако наистина има какво да споделиш с публиката. Когато се опитва да създаде връзка с клиентите, маркетологът трябва да се води от въпроса "С какво мога да помогна?"
При вирусният маркетинг работи философията "brevity over clarity", като по този начин се създава съдържание, което се препредава по-лесно (а така и "заразява" по-бързо). Този принцип работи, защото за социалният маркетинг плащаш не толкова с материални средства, колкото с времето си.
Stacey Kane от California Tortilla пък обясни как социалните медии дават по-човешки и пълнокръвен образ на компанията й. Освен това те са добър проводник на мнения и позволяват да поискаш съвет за подобряване на продукта директно от клиента.
Според нея в Twitter най-лесно тръгват вирусни кампании поради скоростта на разпространение на информацията. Според мен пък това зависи от въпроса дали адекватно използваш всички възможности на съответната социална платформа.
Стейси се беше изправила пред един проблем, който вероятно засяга много от българските й колеги във все още развиващата се онлайн-реалност тук: как може да убедиш шефа си, който не използва социални сайтове, че това е печеливш комуникационен канал. Отговорът, който й дадоха другите участници, бе доста логичен: въвеждаща кампания. И, разбира се, изследване и пак изследване.
Brendan Hart от National Geographic показа, че не смята да отписва традиционните медийни канали - една снимка с висока резолюция винаги ще изглежда по-добре на хартия, отколкото на монитор. Според него думите стават все по-излишни, когато става дума за вирусен маркетинг - липсата им прави съдържанеито по-лесно разпространимо.
Неговите наблюдения сочат, че социалните медии вече почти са настигнали търсачките, когато се оценява потенциалът им да влияят на трафика към определени сайтове. Той отправи и важно предупреждение - когато говорим за вирусен маркетинг, трябва да сме наясно, че маркетологът има много слаб контрол над случващото се.
Ако сте любопитни за още коментари на семинара, вижте в Twitter. Този петък в програмата си имам и друг уебинар (в две части), от който ще опиша впечатления.
В началото Кавазаки направи кратко въведение за това как използва Twitter и въведе интересни "помагала" като ObjectiveMarketer (позволява създаване на персонален retweet-таб, групиране на линковете по теми и още), TwitterFeed (импортване на хранилката на блога директно в twitter-stream-а) и TwitterHawk (изпраща персонални съобщения до всеки, който е туитнал необходима дума или фраза срещу 5 цента на брой). След това даде думата на другите участници, като ги насочваше с доста добри въпроси.
Andy Sernovitz (основател на GasPedal, консултантска компания за WOM) обясни теорията си за любовта като част от маркетинга (чували сме го от Саатчи вече, знам) и сравни маркетолога с влюбен тийнейджър - и двамата постоянно говорят за обекта на любовта си. Ако успееш да накараш хората да се влюбят в марката ти, печелиш устойчиво преимущество пред конкурентите, което е особено важно във време на криза. Ако оставиш любовта да се разрасне, хората са готови не само смутено да промърморят, но да изкрещят пред целия свят привързаността си - което ти печели много нови последователи.
Според Серновиц този подход работи само в полза на "добрите момчета", с което съм готова да поспоря - винаги настръхвам, когато маркетолог заговори за свързана с морала тема. Все пак е вярно, че ако не поддържаш качеството на продукта/услугата, вирусната любов ще се превърне във вирусно недоволство.
Той наблегна и на нещо много просто, но често забравяно - ако имаш нужда от нещо, просто помоли аудиторията си. Хората са отзивчиви, особено когато те харесват.
Stephanie Miller (Return Path, компания за e-mail маркетинг) сподели опита си за "заразяване" на B2B клиенти, което се случва все още рядко - свикнали сме да възприемаме вирусният маркетинг като подход предимно насочен към крайни клиенти.
Тя припомни прастарата мъдрост, че трябва да говориш, само ако наистина има какво да споделиш с публиката. Когато се опитва да създаде връзка с клиентите, маркетологът трябва да се води от въпроса "С какво мога да помогна?"
При вирусният маркетинг работи философията "brevity over clarity", като по този начин се създава съдържание, което се препредава по-лесно (а така и "заразява" по-бързо). Този принцип работи, защото за социалният маркетинг плащаш не толкова с материални средства, колкото с времето си.
Stacey Kane от California Tortilla пък обясни как социалните медии дават по-човешки и пълнокръвен образ на компанията й. Освен това те са добър проводник на мнения и позволяват да поискаш съвет за подобряване на продукта директно от клиента.
Според нея в Twitter най-лесно тръгват вирусни кампании поради скоростта на разпространение на информацията. Според мен пък това зависи от въпроса дали адекватно използваш всички възможности на съответната социална платформа.
Стейси се беше изправила пред един проблем, който вероятно засяга много от българските й колеги във все още развиващата се онлайн-реалност тук: как може да убедиш шефа си, който не използва социални сайтове, че това е печеливш комуникационен канал. Отговорът, който й дадоха другите участници, бе доста логичен: въвеждаща кампания. И, разбира се, изследване и пак изследване.
Brendan Hart от National Geographic показа, че не смята да отписва традиционните медийни канали - една снимка с висока резолюция винаги ще изглежда по-добре на хартия, отколкото на монитор. Според него думите стават все по-излишни, когато става дума за вирусен маркетинг - липсата им прави съдържанеито по-лесно разпространимо.
Неговите наблюдения сочат, че социалните медии вече почти са настигнали търсачките, когато се оценява потенциалът им да влияят на трафика към определени сайтове. Той отправи и важно предупреждение - когато говорим за вирусен маркетинг, трябва да сме наясно, че маркетологът има много слаб контрол над случващото се.
Ако сте любопитни за още коментари на семинара, вижте в Twitter. Този петък в програмата си имам и друг уебинар (в две части), от който ще опиша впечатления.
5 comments:
На мен ми беше малко скучен, но Кавазаки показа наистина интересни практически трикчета:-). Един от съветите му беше да се слага отделно бутон "Tweet this" или "Re-tweet", понеже са с доказана ефективност пред бутоните "Share" с многото опции. Ти още не си го послушала, за кога чакаш:-)))?
Тази систематизация на семинари и конференции е наистина полезна. Намерила си добър баланс между предоставена информация и коментар. Чакам следващото ти отразяване на събитие. ;)
@Борис: Да, сетих се, че пропуснах този момент в поста. Обаче Анди го обори с думите, че ако той ползва Twitter за споделяне, не всички хора го правят. В този ред на мисли - да живее демокрацията (ех, колко подходящо точно днес!) и свободата на избора при споделяне ;)
Към Борис: И аз това го открих миналата седмица, но не мисля, че е много приложимо за момента в България. По две причини: 1. Все още са малко активните българи в Twitter, които RT съдържание от български блогове - остава неизползвано и създава лошо впечатление; 2. Проблемът е, че всички бутони, които открих, не работят добре при кирилица. Ако не водиш блога си на английски, се получава доста неудобно,когато въодушевеният ти читател натисне на бутончето за бърз RT - заглавието се преобразува в дълга поредица от нелицеприятни знаци, която трябва да се редактира, за да не изглежда този RT като софтуерна грешка. Струва ми се, че това доста убива ентусиазма за RT с бутон на българските сайтове и поне мен вече ме отказа от идеята. Предпочитам да си го опиша направо и да сложа линк, ако ми е харесал някой пост.
Ще ми е много интересно, ако имаш подходящо предложение. Сега е моментът да споделиш. :)
@Бисер - Да, прав си, че много социални мрежи и най-големите сайтове за bookmarks имат проблем с кирилицата..Даже вчера експериментирах с Newsvine-много добър сайт, но администраторите ми пратиха мейл, с който ми се извиниха, че предпочитат да споделям текстове само на латиница.
Но за бутоните "Tweet this" специално плъгина за WP, и този скрипт, който ползвам в личния ми блог на Blogger, нямат никакви проблеми с кирилицата...
Иначе си прав не само за Twitter, изобщо ползването и влиянието на социалните медии и интернет у нас е много далеч все още от това на Запад, особено в САЩ...но мисля че до 2-3 години ще се доближим...
Post a Comment