Бегачи на дълги разстояния

Странно подходящо ми е днес да пиша по тази тема... Както и да е - ето отново нещо лятно, оптимистично, захаросано и уикендско до мозъка на костите си.

Rosie Hardy и Aaron Nace живеят на различни континенти, но това не им пречи всяка неделя да са заедно. Е, не точно - те са заедно само на една фотошопната снимка, но и това е нещо.

"Be it an ocean, be it a wall, nothing will keep me from you." - с тази снимка започват "Compilation Sundays", Copyright: aknacer

Двамата се запознават в сайта за споделяне на снимки Flickr. Той (на 25) живее в Северна Каролина, а тя (само на 18) - в Бъкстън, Англия. Той я вижда, харесва я, прави колажи с нейни снимки. Запознават се (онлайн), почват да си говорят. Следват дълги-предълги съобщения, чатове, мейли, написване на въображаемата им първа среща... В един момент се появява идеята за "Compilation Sundays". Роузи се снима, изпраща снимката на Арън, който със своя доста по-сериозен фотографски опит и професионална техника прави своята снимка и смесва двете фотографии така, че двамата да бъдат заедно поне в дигиталното пространство. Може да видите резултатите тук и тук.
Арън отива до Великобритания три месеца след като са се запознали. След това Роузи лети общо 5 пъти до САЩ, а Арън още два до Бъкстън. Доста пари за билети са отишли?! Началните им планове включвали Арън да се премести във Великобритания, докато Роузи завърши университет, но после тя решила да се откаже от Университета за изкуства в Гласгоу и да се премести в САЩ. Все пак и там има достатъчно университети.

Естествено, много скептици се съмняват в истинността на всичко, което виждат на екрана - все пак всичко е твърде хубаво, за да е истина. Достатъчно е да прочетеш коментарите в Newsvine. Не може да се обичат така, не може да са толкова хубави, всичко е схема за промотиране на фотографските услуги на общото им студио ARF. От своя страна и двамата винаги са готови да дадат доказатество, че всичко е истина - показват шофьорските си книжки без всякакво притеснение и изразяват искрено учудване, когато някой ги попита дали историята им е реална - че защо да не е? Разказът за двамата сладури е обиколил не само британските и американските медии, но е стигнал дори до Филипините. Да не говорим колко мултикултурна е групата на феновете им във Flickr. Вече няма граници за добрите приказки. Това, което ми прави впечатление е, че материалите в Daily Mail и Telegraph си приличат доста, а и са публикувани само с един ден разлика - някой да не би да е пускал прессъобщение?

Честно да ви кажа, в този горещ съботен ден нямам никакво желание да се вглъбявам в песимистичните теории за конспирацията - дори да е приказка, предпочитам да й се насладя като на хубав филм, отколкото да влизам в ролята на Тома Неверни. Както казва героят на Хю Грант в любимия ми Love Actually "It seems to me that love is everywhere. Often, it's not particularly dignified or newsworthy, but it's always there..." Именно за това ми напомня тази история - дори да не е истинска, те кара да се сетиш за любовта във всичките й форми и те кара да се усмихнеш. И все пак, ако Роузи и Арън са реални, желая им здрави нерви и много щастие заедно.