Най-накрая и аз да се включа в тази сладка щафета, благодарение на Бисер. Да видим сега кои са шестте неща, които ме карат да се чувствам щастлива:
1. Мириса на прясно сварено кафе: Зарежда с енергия и носи обещанието за нещо приятно, което предстои. Имам чувството, че очакването е дори по-приятно от самото изживяване на срещата с топлата чаша кафе. Но май това важи и за срещите с хора.
2. Усмихнати хора на улицата: Не ме интересува защо се усмихват, стига да споделят щастието си с другите. Обичам, когато усмивката е по-заразна от грип и се разпространява мълниеносно наоколо. Мисля, че най-ефективни в това отношение са децата - просто няма начин да не ми създадат приятно усещане. Съответно и аз винаги се старая да накарам непознатите и познатите наоколо да ми се усмихнат. В седем от десет случая работи.
3. Джаз или латино, но по-скоро всякакъв вид музика, който говори на моя език в конкретния момент. Особено ако текстът носи някой поетичен урок за живота, Вселената и всичко останало.
4. Добра история с кафето: Обожавам да чета и мога да го правя почти постоянно (е, ако имах и резервен чифт очи). Според настроението идва и доброто четиво, но може да е и хубав филм или просто насладата да седя с капучино в Onda и да оглеждам обстановката - важна е историята, а не самият начин на поднасянето й.
5. Самотна разходка: Понякога просто имам необходимост да изляза и да трамбовам улиците пеша. Може да е с музика или без, с фотоапарат на врата или без, с планиран маршрут или без. Няма значение, стига подметките на обувките да се срещат с паважа, което явно е задължителен елемент да се впусна в размисли и страсти - чувствам как с всяка крачка мозъкът ми се отпушва, а насъбрания стрес изтича по паважа и се губи в отточните шахти.
6. Да заговориш едновременно с някой! Случвало ви се е вероятно - точно започвате да говорите нещо, а човекът отсреща казва абсолютно същото; двамата странен хор на мисълта. Ето това винаги ме убива. Страхотно е. За миг ти става кристално ясно, че не си самичък на света, а някой споделя мисловните ти процеси точно СЕГА. Някой близо до теб е като теб. Страхотно е и винаги ме кара да се усмихна. Съответно пък хората, с които ми се случва най-често, са седмото, осмото и деветото нещо, които ме карат да се чувствам щастлива.
Хайде де, няма само аз да пиша. Нали казах вече, че обичам добрите истории - чакам да чета от Петя, Надя и Павлина.
_____
Снимка: netsrot
1. Мириса на прясно сварено кафе: Зарежда с енергия и носи обещанието за нещо приятно, което предстои. Имам чувството, че очакването е дори по-приятно от самото изживяване на срещата с топлата чаша кафе. Но май това важи и за срещите с хора.
2. Усмихнати хора на улицата: Не ме интересува защо се усмихват, стига да споделят щастието си с другите. Обичам, когато усмивката е по-заразна от грип и се разпространява мълниеносно наоколо. Мисля, че най-ефективни в това отношение са децата - просто няма начин да не ми създадат приятно усещане. Съответно и аз винаги се старая да накарам непознатите и познатите наоколо да ми се усмихнат. В седем от десет случая работи.
3. Джаз или латино, но по-скоро всякакъв вид музика, който говори на моя език в конкретния момент. Особено ако текстът носи някой поетичен урок за живота, Вселената и всичко останало.
4. Добра история с кафето: Обожавам да чета и мога да го правя почти постоянно (е, ако имах и резервен чифт очи). Според настроението идва и доброто четиво, но може да е и хубав филм или просто насладата да седя с капучино в Onda и да оглеждам обстановката - важна е историята, а не самият начин на поднасянето й.
5. Самотна разходка: Понякога просто имам необходимост да изляза и да трамбовам улиците пеша. Може да е с музика или без, с фотоапарат на врата или без, с планиран маршрут или без. Няма значение, стига подметките на обувките да се срещат с паважа, което явно е задължителен елемент да се впусна в размисли и страсти - чувствам как с всяка крачка мозъкът ми се отпушва, а насъбрания стрес изтича по паважа и се губи в отточните шахти.
6. Да заговориш едновременно с някой! Случвало ви се е вероятно - точно започвате да говорите нещо, а човекът отсреща казва абсолютно същото; двамата странен хор на мисълта. Ето това винаги ме убива. Страхотно е. За миг ти става кристално ясно, че не си самичък на света, а някой споделя мисловните ти процеси точно СЕГА. Някой близо до теб е като теб. Страхотно е и винаги ме кара да се усмихна. Съответно пък хората, с които ми се случва най-често, са седмото, осмото и деветото нещо, които ме карат да се чувствам щастлива.
Хайде де, няма само аз да пиша. Нали казах вече, че обичам добрите истории - чакам да чета от Петя, Надя и Павлина.
_____
Снимка: netsrot
3 comments:
Благодаря, поемам инициативата :)
Благодаря за бързата реакция! :)
Моята реакция пък е с месец и нещо закъснение. Чаках интернет просто :) Нагласила съм блога да пусне публикацията на 3ти септември :)
Post a Comment