Странно е да седиш на летището и да четеш себе си отпреди 5 месеца. И то какви 5 месеца - луди, луди, луди... Нямаше нито време, нито възможност, нито настроение да пиша тези дни, а и вероятно през следващите няколко също няма да има - твърде много неща се струпват наведнъж.
Но пък едно нещо е сигурно - сега интрото на Love Actually е много по-валидно. Има кой да ме посрещне на летището. Но пък имаше пак и кой да ме изпрати. А когато и на двата терминала има някой, винаги е по-сладко. Е, и точно толкова по-горчиво, но на това няма да се фокусираме.
Промени, нови познати, ново аз. И все пак има едно нещо, което е същото - очакването на все нови неща, все така каляващи.
Но пък едно нещо е сигурно - сега интрото на Love Actually е много по-валидно. Има кой да ме посрещне на летището. Но пък имаше пак и кой да ме изпрати. А когато и на двата терминала има някой, винаги е по-сладко. Е, и точно толкова по-горчиво, но на това няма да се фокусираме.
Промени, нови познати, ново аз. И все пак има едно нещо, което е същото - очакването на все нови неща, все така каляващи.
"The path that you chose, it's got highs, it's got lows
but it's never what you had in mind..."
И всичко ще тръгне нормално, скоро блогът ще е пак в обичайното си настроение от 3,6 поста на седмица... =)
2 comments:
Добре дошла обратно (надявам се, вече)! :-)
Следващите месеци ще бъдат все така луди. Повярвай ми! :)
Post a Comment