От блога на Нели Огнянова ми попадна едно много интригуващо решение на КЗК, което, в качеството ми на блогър, доста ме притеснява.Накратко: комисията санкционра лице, което пише срещу друга компания в блог, по обвинение, че лицето действа "като представител" на фирма-конкурент на споменатата в блога. Няма смисъл да обяснявам аз за какво става дума, по-учените хора вече са го направили (препоръчвам и коментарите под поста), а оригиналът на решението е тук.
В решението има три сериозни проблема:
1. Установяването на авторство чрез връзката между бизнес профил във форум със свободен достъп и представянето на лицето като мениджър в e-mail адрес, пак със свободен достъп. Произтичат две странни възможности:
- някой може да регистрира мейл на мое име в свободна платформа, да изпрати 20тина писма и после да пише гадости във форум с мейла, като се счита, че аз не може да не знам, че "съм участвала" в официална кореспонденция
- адреса на офис-пощата ми (с която изпращам мейли и се подписвам) може да се използва от друг колега за аналогична дейност
И двете възможности може да се обединят под мотото "Ходи обяснявай, че нямаш сестра"
2. Установяването, че лицето действа "като представител" на фирма. Съответно изниква въпросът прави ли институцията разграничение между лично мнение и служебна дейност. Повечето блогъри често използват примери от професионалния си живот, защото все пак е нормално да пишеш основно за това, което вършиш по 8-16 часа на ден. Ако аз пиша тук и разглеждам кампания на конкурентна PR-агенция, дали изразявам собствено мнение или пиша "като представител" на агенцията, в която работя? Съгласна съм, че мнението, изказано в разглеждания от КЗК случай, е много остро, но по този начин се създава прецедент и се създава очакване за последователност в решенията на комисията при сходни казуси в бъдеще.
Дали употребата на множествено число ("нашата фирма") води автоматично до решението, че авторът е представител на организацията? Съответно пък, ако аз като недобросъвестен работник, пиша некоректно в Интернет, работодателят ми също ще отнесе глоба по модела на решението, така ли?
3. Считането на публикуването на информация в Интернет като отегчаващо обстоятелство предполага, че аз-блогърът имам аудитория като на журналист в "24 часа", така ли? Ами ако блогът ми се чете всичко на всичко от 30 човека? С подобно становище комисията доказва пълно неразбиране на разликата между потенциална и реална аудитория в Интернет. Вероятно в този случай и крещенето от върха на висока сграда трябва да се сметне за отегчаващо обстоятелство поради размера на потенциалната аудитория. Да, мнението в Интернет има на практика "вечен живот", но същото може да се каже и за стар брой на вестник в някоя антикварна книжарница - колко хора четат blog-entry-та на повече от 3 месеца?
С две думи - струва ми се, че българските институции все още не могат да работят нормално по казуси, развиващи се във виртуалното пространство.
В решението има три сериозни проблема:
1. Установяването на авторство чрез връзката между бизнес профил във форум със свободен достъп и представянето на лицето като мениджър в e-mail адрес, пак със свободен достъп. Произтичат две странни възможности:
- някой може да регистрира мейл на мое име в свободна платформа, да изпрати 20тина писма и после да пише гадости във форум с мейла, като се счита, че аз не може да не знам, че "съм участвала" в официална кореспонденция
- адреса на офис-пощата ми (с която изпращам мейли и се подписвам) може да се използва от друг колега за аналогична дейност
И двете възможности може да се обединят под мотото "Ходи обяснявай, че нямаш сестра"
2. Установяването, че лицето действа "като представител" на фирма. Съответно изниква въпросът прави ли институцията разграничение между лично мнение и служебна дейност. Повечето блогъри често използват примери от професионалния си живот, защото все пак е нормално да пишеш основно за това, което вършиш по 8-16 часа на ден. Ако аз пиша тук и разглеждам кампания на конкурентна PR-агенция, дали изразявам собствено мнение или пиша "като представител" на агенцията, в която работя? Съгласна съм, че мнението, изказано в разглеждания от КЗК случай, е много остро, но по този начин се създава прецедент и се създава очакване за последователност в решенията на комисията при сходни казуси в бъдеще.
Дали употребата на множествено число ("нашата фирма") води автоматично до решението, че авторът е представител на организацията? Съответно пък, ако аз като недобросъвестен работник, пиша некоректно в Интернет, работодателят ми също ще отнесе глоба по модела на решението, така ли?
3. Считането на публикуването на информация в Интернет като отегчаващо обстоятелство предполага, че аз-блогърът имам аудитория като на журналист в "24 часа", така ли? Ами ако блогът ми се чете всичко на всичко от 30 човека? С подобно становище комисията доказва пълно неразбиране на разликата между потенциална и реална аудитория в Интернет. Вероятно в този случай и крещенето от върха на висока сграда трябва да се сметне за отегчаващо обстоятелство поради размера на потенциалната аудитория. Да, мнението в Интернет има на практика "вечен живот", но същото може да се каже и за стар брой на вестник в някоя антикварна книжарница - колко хора четат blog-entry-та на повече от 3 месеца?
С две думи - струва ми се, че българските институции все още не могат да работят нормално по казуси, развиващи се във виртуалното пространство.
1 comment:
Дам, този казус стана известен с абсурдността си. Такова решение не може да бъде взето от адекватна институция. Добре че не основаваме правната си система на прецедентите... поне засега. Чакаме и това предложение да се роди скоро :)
Post a Comment