Оказва се, че и на Запад теоретиците не са съвсем на ясно с практиката:Патрик Варгас, преподавател по реклама в Университета в Илинойс: "Никога не съм работил в агенция. Никога не съм имал ясна представа как се случват нещата там и какви служители търсят агенциите."
Явно навсякъде работи максимата "Който го може, го прави...", но с една сериозна разлика. Американските професори имат желание да учат още и още и още... Ето защо ходят на лятно училище. Къде ли? В агенции, разбира се! Всяко лято по програмата за обучение на American Educational Foundation преподаватели прекарват по две седмици в рекламни, медийни и маркетингови агенции. До днес 400 професора са участвали в програмата и всички единодушно споделят мнението, че наблюденията върху практиката са изключително полезни за коригиране на учебните планове:
"Вече много по-добре разбирам структурата на агенциите и отделите и имам много ясна представа за различните задължения на акаунт мениджмънта, творческия отдел и отдела за маркетингови изследвания. Имам и ясна идея за личните качества, които трябва да имат студентите за всяка позиция."
Освен тези обучения, университетите все по-често предлагат на практици да изнасят лекции пред студентите. VCU Brandcenter всеки петък кани гост-лектори като част от Петъчния форум. Тази есен сред тях са истински рекламни ветерани: Марта Юрзински стои зад известната социална кампания "Got Milk?"; Ребека ван Дайк завежда международния рекламен отдел на Apple. Университетът в Денвър ще покани през пролетта топ лектори, сред които е и Алекс Богуски (да, онзи, чието име стои в емблематичното Crispin Porter & Bogusky).
Би било добре, ако и родните университетски преподаватели ходеха на подобни обучения и канеха практици, които да обяснят на студентите как стоят нещата в истинския маркетингов свят. Теорията е нещо много полезно, но докато не отидеш в агенция и не забравиш да принтираш медия-лист преди пресконференция, нищо не си научил. Нито един лектор не може да те научи как да реагираш, когато журналист ти звъни в 11:30 вечерта с обяснение, че хотелската му стая не му допада особено.
А има и един по-щекотлив момент. Смятам, че е крайно време да спре практиката академиците да прекарват цялото си време в университета и да видят как вървят нещата при бизнеса, за който уж ни подготвят. Добре е да се възприеме и практиката за редовно обновяване на учебните планове - меко казано смешно е да уча, че за да изпратя прес-съобщение, трябва да знам пощенския код на редакцията, при положение че електронната поща вече не е новост, а необходимост!!!
Явно навсякъде работи максимата "Който го може, го прави...", но с една сериозна разлика. Американските професори имат желание да учат още и още и още... Ето защо ходят на лятно училище. Къде ли? В агенции, разбира се! Всяко лято по програмата за обучение на American Educational Foundation преподаватели прекарват по две седмици в рекламни, медийни и маркетингови агенции. До днес 400 професора са участвали в програмата и всички единодушно споделят мнението, че наблюденията върху практиката са изключително полезни за коригиране на учебните планове:
"Вече много по-добре разбирам структурата на агенциите и отделите и имам много ясна представа за различните задължения на акаунт мениджмънта, творческия отдел и отдела за маркетингови изследвания. Имам и ясна идея за личните качества, които трябва да имат студентите за всяка позиция."
Освен тези обучения, университетите все по-често предлагат на практици да изнасят лекции пред студентите. VCU Brandcenter всеки петък кани гост-лектори като част от Петъчния форум. Тази есен сред тях са истински рекламни ветерани: Марта Юрзински стои зад известната социална кампания "Got Milk?"; Ребека ван Дайк завежда международния рекламен отдел на Apple. Университетът в Денвър ще покани през пролетта топ лектори, сред които е и Алекс Богуски (да, онзи, чието име стои в емблематичното Crispin Porter & Bogusky).
Би било добре, ако и родните университетски преподаватели ходеха на подобни обучения и канеха практици, които да обяснят на студентите как стоят нещата в истинския маркетингов свят. Теорията е нещо много полезно, но докато не отидеш в агенция и не забравиш да принтираш медия-лист преди пресконференция, нищо не си научил. Нито един лектор не може да те научи как да реагираш, когато журналист ти звъни в 11:30 вечерта с обяснение, че хотелската му стая не му допада особено.
А има и един по-щекотлив момент. Смятам, че е крайно време да спре практиката академиците да прекарват цялото си време в университета и да видят как вървят нещата при бизнеса, за който уж ни подготвят. Добре е да се възприеме и практиката за редовно обновяване на учебните планове - меко казано смешно е да уча, че за да изпратя прес-съобщение, трябва да знам пощенския код на редакцията, при положение че електронната поща вече не е новост, а необходимост!!!
5 comments:
Добре, де, като заминеш догодина покани някой от напите преподаватели да те замести в агенцията. И се хвани на бас с някого колко време ще го изържи шефът ти :)
Мислех да понапиша по обстоен пост по изложената тема но ще се огранича само с това , че идеята изобщо не е лоша.Само е леко имагинерна в условията на "Зоновата дейстителност". Как си представяш професор или "светило" от академичните среди да ми цъфне в офиса и едва ли не да ми каже как се правят нещата, не защото няма да приема или да се опитам да го интегрирам в средата - хм каква модерна дума, а защото този субект надали психологически е готов да приеме факта , че човек се учи докато е жив /даже в някои философии и след това/. Иначе , както газваше г-н Л. Стойков " Адмирирам Вашата идея, колежке" :-)
И в допълнение на предния пост, хич не бих се отказал от сутрешна доза адреналин в офиса, виждайки кисел представител на академичните среди с цял куп преса, натворена от негови бивши студенти :-), да ми прави Morning press clipping. Просто ще е голяма забава.......!!!!!!!!
О, определено има някои професори, които ще бъдат изключително обстойни в медия мониторинга. И в защита на нашите любими преподаватели трябва да кажа, че има и доста отворени към новото представители на академичните среди.
Но ще ми е интересно как човек, който отказва 50 човека да му пратят курсови работи в електронен формат, защото ще му се задръсти пощата, изпълнява изпращане на прессъобщение през електронната поща. Най-малкото защото веднага изниква въпросът къде да напише пощенския код! :D
:-)
Post a Comment