Събота е време за почивка и разпускане. Време да подишаш чист въздух и да се откъснеш от цялата дандания на София. Разходката ми се отрази перфектно: много прекрасни местенца само на 50-тина километра от вкъщи. Оказва се, че за един час път с кола може да се окажеш на морето или век и половина в миналото.
Първа спирка: язовир Искър Плаж, вода (учудващо чиста), слънце. По-хладно, отколкото в София. Дечица си играят по бански на плажа, майките лежат на шезлонги, бащите трудно подкарват стари моторни лодки. С две думи: мокра идилия. Всичко е страхотно на морето, дори морето всъщност да е язовир. Единственият неприятен факт е, че мястото скоро може и въобще да не е достъпно.
Втора спирка: с. Венковец Само 41 жители. Разхождайки се из селцето, не те напуска чувството, че си попаднал в разказ на Елин Пелин. Повечето къщи са от средата на 19 век, а усещането да се разхождаш до кирпич и мазилка от кълчища е просто невероятно. Времето спира, ти гледаш и се чудиш за чий дявол хората са измислили GSM-ите и Интернет. Тръгнахме си с круши и дзен-усещане, което не се постига дори с 3-часова медитация.
Последна спирка: конна база "Ихтиман" Минахме през базата и се отъркахме в богаташите. Обстановката е твърде дупарска за моя вкус, но не мога да си кривя душата - ще ми се по-често да ходя при кончетата, дори само за да ги гледам. Така и не си получих детската мечта - пони на балкона! :)
5 часа от кафето на тръгване до прибирането вкъщи - кратка, но стойностна почивка.
Първа спирка: язовир Искър Плаж, вода (учудващо чиста), слънце. По-хладно, отколкото в София. Дечица си играят по бански на плажа, майките лежат на шезлонги, бащите трудно подкарват стари моторни лодки. С две думи: мокра идилия. Всичко е страхотно на морето, дори морето всъщност да е язовир. Единственият неприятен факт е, че мястото скоро може и въобще да не е достъпно.
Втора спирка: с. Венковец Само 41 жители. Разхождайки се из селцето, не те напуска чувството, че си попаднал в разказ на Елин Пелин. Повечето къщи са от средата на 19 век, а усещането да се разхождаш до кирпич и мазилка от кълчища е просто невероятно. Времето спира, ти гледаш и се чудиш за чий дявол хората са измислили GSM-ите и Интернет. Тръгнахме си с круши и дзен-усещане, което не се постига дори с 3-часова медитация.
Последна спирка: конна база "Ихтиман" Минахме през базата и се отъркахме в богаташите. Обстановката е твърде дупарска за моя вкус, но не мога да си кривя душата - ще ми се по-често да ходя при кончетата, дори само за да ги гледам. Така и не си получих детската мечта - пони на балкона! :)
No comments:
Post a Comment