Частна собственост с обществено значение

Днес ходих до язовир Искър. Малко снимки ще кача по-късно, но сега искам да покажа друго. Ето каква прекрасна гледка може да видите в близост до единия бряг на язовира:
Ако случайно високата два метра ограда не е достатъчен намек, че не сте желани, моля, погледнете вратата:
Ако има още хора, които да се направят на разсеяни, ето го и крайно красноречивият надпис - с цели четири удивителни:
Хм, аз пък си мислех, че обекти като язовирите имат специален статут и не могат да бъдат продавани на частни лица... Брегът би трябвало да е на всички, но явно ключова част в изречението е условното наклонение. А мястото наистина е страхотно и е буквално малкото софийско море. Няма смисъл да биеш път до Черноморието за почивните дни, ако можеш да поплуваш, поплажуваш и дори да покараш джет буквално в задния си двор. Да не говорим, че водата на язовира е доста по-чиста от морската. По мнение на познати имотът принадлежи на доста добре известен политик, но нямам намерение да говоря неща, които не мога да докажа.
А оградата е с внушителна дължина - над километър:
Напомня малко на ограда на затвор, нали? Само че всичките затворници сме от външната страна...